ЛЕТНИ ПРАЗНИЦИ

ЕНЬОВДЕН

Народен празник, честван на 24 юни – деня на  лятното равноденствие, който съвпада с християнския празник на Св.Йоан Кръстител. В основата на празника е вплетен езическия култ към слънцето и гръмотевиците. За предпазване от градушка и за зреене на богата реколта се извършват кръгови обредни обхождания от момински хоровод на нивите, водоемите и землището на селото. На раменете си участничките в хоровода носят Еньовата буля- малко момиче, облечено като булка. То играе главната обредна роля при гадаенето на моминските китки за здраве и женитба. Според народната традиция набраните срещу Еньовден билки и цветя имат лечебна сила. Те се вплитат в Еньовски венец от 66 и половина билки, през който се провират хората за здраве и късмет. Днес най-добре запазен е обичая Еньова буля в селата в западна Странджа – Факия, Момина църква и т.н.

Срещу Eньовден през деня момите отиват в гората за цветя. След това сядат на сянка под някое дърво и правят китки за всеки член от семейството. Надвечер две моми наливат мълчана вода в калайдисана харкома- бакър. Водата се нарича “мълчана”, защото докато се налее и донесе момите трябва да мълчат. Ако някой ги срещне и заговори и те неволно продумат, изсипват водата тръгват наново да наливат. Щом донесат водата и слънцето започне да залязва, всяка мома си носи китките. Едно момиче се забражда с шарена кърпа и поема китките- букетчетата. Всяко момиче си е поставило някакъв знак на своята китка, за да може после да си я познае.  Момичето потапя цветята в бакъра и ги покрива с червена престилка.

Харкомата с китките се поставя под разцъфнал трендафил да пренощува. Вярвало се е, че тази вечер около цветята играят русалки и други неземни сили.

На сутринта на Eньовден още рано преди изгрев слънце се излиза навън- на висок баир. Момите завързват кръстовете си с жилавика- синя жлъчка, за да не ги болят, когато жънат или копаят, и се търкалят по поляната. Слънцето трябва да ги завари там.

След това същото момиче, което е натопило китките, със завързани очи с червена забрадка сяда край бакъра. Наоколо са се наредили момите и жените. Момичето бърка в бакъра и взема една китка без да я показва. Някоя от старите жени нарича нещо, след което момичето дава китката на притежателката й. С най- различни пожелания се изваждат всички китки, момите ги взимат честити и ги забождат на ухото си. С китките отиват на нивата да жънат.

Надвечер момите и децата донасят съчки от гората и запалват буен огън. Около огъня играят момите и ергените.

В Малко Търново всяка година се възпроизвежда обичаят Eньовден.

 

ПЕПЕРУДА

 

В народната традиция този обред се изпълнява за предизвикване на дъжд при продължително засушаване. Обредната група от млади момичета се води от „Пеперуда” – младо момиче, което задължително трябва да е сираче или първородно дете. В уречения ден групата се събира в неговия дом или край реката и го облича цялото в листа от бъз. Всички момичета са боси и с разпуснати коси. Те повеждат пеперудата из селото, като влизат във всяка къща и изпълняват специално подбрани за случая обредни песни. Стопанките ги посрещат със съд, пълен с вода и тя тръска с ръце, наподобявайки крила . След приключването на обиколката момите отиват отново край реката, където събличат зеленото облекло на пеперудата и го хвърлят по течението. Всички се пръскат с вода и заливат обилно пеперудата. Този обичайпрез последните сушеви години се изпълнява в автентичния му вид във всички крайща на Бургаска област : с.Люляково, Подвис, Момина църква, Малко Търново.

 

НЕСТИНАРСТВО

 

Нестинарството е древен български и гръцки обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени).

Изпълнява се в някои села между Странджа и Черно море на празника св.Константин и Елена. В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа — Българи. В миналото „нестинарски“ села са били още Кости и Бродилово, както и  Граматиково, Сливарово и Кондолово.

В празненството участвува цялото селище, но в обредната игра  – само призваните  -нестинарите. Това са един вид избраници на светеца – патрон на празника, виждат неговия образ, чуват гласа му, духът на светеца се вселява в тях, прихваща ги, от негово име те виждат в бъдещето, откриват тайни, съветват, мъмрят.

Нестинари са мъже и жени от един род и умението им се предава по наследство на синове и дъщери. Столнина или конак на нестинарите е малък параклис в къщата на главния нестинар (нестинарка). В центъра на иконостаса, обърнат на изток, са поставени иконите на св. Константин и св. Елена, а край тях стоят иконите на Богородица, св. Георги, св. Пантелеймон, Божигробски щампи и червени кърпи с изписано на тях слънце. В конака стои и свещеният тъпан, който отмерва ритъма на празничното шествие и танц. Той не се използува при друг случай. Вярва се, че притежава магическа сила (лекува този, който го носи, ако е болен).

В деня на празника, след църковната служба, начело със свещеника и главния нестинар, всички се отправят към конака. Тук се удря тъпана и с гайда се изсвирва специална нестинарска мелодия. Някои от нестинарите биват прихващани (особено религиозно екстазно състояние) и заиграват с иконата на светеца в ръка. След това шествието отива до извор, носещ името на светеца, и се прави обща гощавка с донесените курбани. След залез слънце всички се връщат на мегдана, където заварват голям огън от струпани дърва. Под звука на гайдата и тъпана младите заиграват хоро. Когато огънят се превърне в жарава, започва и танцът на нестинарите върху нея.