В Бургаския край и днес са запазени автентични народни обичаи и обреди, в които здраво са заложени хилядолетни езически и християнски символи. Тяхното съхраняване има важно значение за съвременната култура и запазване на българската идентичност.

ПРОЛЕТНИ ПРАЗНИЦИ

БАБА МАРТА

 

Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1 Март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено: то, според народното повери, има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. По време на празника, всички си закачат мартеници на видно място. Носят я докато видят щъркел. После я заравят и след време по животинките около нея гадаят за бъдещето. С мартеници също се закичват плодните дървета и добитъка в стопанството – за по-добра реколта и плодовитост на следващата година.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец без прибавки към него. В някои области на конците се е връзвала и златна или сребърна паричка, но тя е имала по-скоро ролята на народен амулет – да предпазва от болести хора, добитък и овощни дървета. Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се появява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли и др. Много разнообразни са и мартениците от плат: квадратчета в бяло и червено, съчетани по две; ивици, увити като змия; квадратчета, нанизани по четири, които образуват кубчета; изрязани парички и украсени с вълнена прежда; неповторимите кукли “Пижо и Пенда”.

Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците. На първи март стопаните внимават да не закичат черно котле на веригата в огнището, за да няма главня по житата и царевицата. Останало е и поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите, та никога да не ги спохождат. В народната представа,  Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.

 

ЛАЗАРОВДЕН

 

Народен празник, честван винаги последната събота преди Великден. Той е чисто момински обичай, чрез който се осъществява въвеждането на девойките в обществото. Лазарките обикалят всяка къща в селището и изпълняват специално подбрани песни и танци с любовно – женитбени мотиви. В народната традиция лазаруването е било задължително за всяка девойка, без което тя не може да се омъжи. Идеята за предстоящия брак се претворява и в обличането на лазарките в „невестински” костюми и киченето им с характерни невестински накити. И днес лазаруването е един от най-харесваните обичаи в много бургаски селища и се изпълнява от млади девойки един ден преди празника Връбница /Цветница/. (с.Люляково, общ.Руен)

 

ОБИЧАИ В СЕЛО ЕРКЕЧ

 

Най-интересният обичай, който привлича вниманието и погледите на нашите съвременници е лазарито – пролетно лазаруване, запазено досега в чист вид. Той продължава два дни – започва в събота ¬ ( Връбница ) и на следващия ден. Лазарито зависи от Великден и се провежда една семица преди Възкресение Христово.

Действащите лица в празника са момите. Те избират за главен свой водач, който символизира бога, едно дванадесет годишно момиче.

Характерно е обличането на момите – това е специалност на няколко стари жени. Ризата е бяла, от домашен плат, силно подсинена, с три четвърти широки ръкави. Полите, огърлякът и краят на ръкавите са бодирани с тъмносин и червен цвят. Бродерията е различна.

Крива престилка – с тъмносин фон и цели тънки ленти по дължината на престилката. Колан и червено или черно елече, везано с жълто (на машина). Гердан – нагръдник, обшит със сребърни пари. Тънка, цветна кърпа, която прибира косата, вижда се отпред само над челото. Особено оригинална е украсата на моминската глава.

С буенеца напред лазарките тръгват из селото, като пеят песни, наситени с лиризъм и красота, и посещават къщите. По пътя пеят песни, възпяващи трудолюбието и красотата на девойките.

В къщите на младоженците (годеник и годеница) се изпълняват подходящи песни, като се пожелава щастие и радост на младите. Свекървата дарява бъдещата си снаха.

Много са лазарските песни, изпълнени с мелодията и хармонията на самата природа.

 

След обхождането на селото, отделните лазарски куди (групи, обикалящи двете махали ни Еркеч) се събират в месността Дольник. Там започват истинските младежки празници – хорà  и песни. Там, пък и през целия празник, се пее и играе т.н. еркечки марш – “Прехръкна птичка”. По време на празника, девойките начело с буенеца се приближават до реката и пущат в нея върбови клонки, предварително осветени в църквата, за да видят коя мома колко ще живее и дали ще бъде щастлива, в зависимост от това кое клонче ще отиде най-далече, ще се задържи, закачено във водата или ще потъне.

Празникът продължава докато започне да се смрачава. В последните хорà са включват и младежите, които до този момент се любуват на своите избраници. Предварително е определен кой ще бъде гайдарджия, а по-късно се избират и кумовете: 3-ма напети момци, които повеждат хорото и 2-3 на опашката. Кумовете “итеглят” (извеждат) лазарското хоро по стръмния бряг на Дольник на хорището в селото. Тук вече се намесват всички младежи, играят се всякакви хора, включително и пайдушко хоро, с което завършва празникът късно през нощта. Лазарето в Еркеч се превръща в общоселски празник, а през последните години това е празник на целия регион на селото от Бургаска област.

Лазарето е истински празник и възпяване на женското начало на природата, тържество на младостта, на пролетта и красотата.

 

ТОМИНА НЕДЕЛЯ

 

(“Светла, празна” – седмицата след ВЕЛИКДЕН): Неделята след Великден наричат Томина неделя – по името на Тома – един от дванайсетте апостоли на Иисус. В една легенда се разправя, че Тома не повярвал на Христовото възкресение и затова Спасителят се му се явил след няколко дни и позволил на апостол Тома да сложи пръст в раните му. Затова и наричат апостол Тома “Неверни”.

Тази седмица от стари времена е наситена с много момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда. В много селища на този ден момите играят Мара-Лишанка. Правят кукла-булка от чехлите на млада булка, женена през зимата (единият е жълт , а отгоре – червен ). Тая кукла обличат с мъжка риза и тази риза именно е онзи знак, който подсказва, че това е праобраз на великото двуполово (андрогинно) божество, според нашата фолклорна митология, от което е произлязъл човекът.

На светлата сряда от седмицата се изпълняват два обичая, които в народните представи са насочени към молитвата за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести. В Бургаско момите участвуват в една интересна обредна игра – МАРА ЛИШАНКА. В този обичай, изпълняван  през ТОМИНА НЕДЕЛЯ, участват неомъжените моми. Събрани в къща, където няма починало дете, те приготвят от три пъхнати един в друг чехъла в червено и жълто (взети от млади булки или моми), една женска глава. Забраждат я и я накичват като булка. Мома, която е лазарувала и е с живи родители, взема Мара – лишанка и заедно с други моми излиза на определено място в селото. Обикновено това място е близо до естествен водоизточник, защото след ритуала момите си измиват лицата във водата. Но преди това на това място се присъединява и останалата част от населението. Тук момите се ловят за ръце в две вериги. Две по две моми от всяка верига и Мара – лишанка водят диалог с песен, а останалите играят под такта на песента. В играта се изреждат всички моми като предават Мара – лишанка, докато стигне пак до първата мома. Момите и ергените припяват. След това всички участнички, придружени от ергени, мъже, жени и деца минават през селото, извън селото през нивите и спират на реката, а момите си измиват лицата. Ритуалните танци на Мара Лешанка  са придружени от обредни песни.

 

ВЕЛИКДЕН

 

(Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена,а после и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

Великденските символи са главно: боядисването на яйца, месенето на козунак. Великденските яйца трябва да са разноцветни, но задължително първото трябва да е червено. В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави. Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се “лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него бузките на децата, за да са здрави.

Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден.

Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция.

Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи. На този ден се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца.

В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.

Неделята, понеделникът и вторникът са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.

Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него и Петдесетница традиционният поздрав е “Христос возкресе!”.

 

ГЕРГЬОВДЕН

 

Голям народен празник празнуван на 6 май от всички селяни. Много от обичаите на този ден са придружени от песни и игри, като на някои места започват още от предния ден. Срещу Гергьовден и на самия празник жените играят около черквата бавно ритуално хоро на песен. Гергьовските песни се пеят само на този ден и разкриват тревогите и надеждите на овчарите за плодородие. Гергьовден е и ден на цветята, наричат го “цветен Гергьовден”.

Рано заранта преди изгрев слънце, хората от селото излизат да берат зеленина и цветя, от които ще вият ритуални венци за жертвеното агне. Отиването за цветя и връщането е придружено с песни, в които са отразени сърдечните вълнения на младите и копнежите им за щастие. След обяд до тъмно се играят хоро на песен за здраве, а също и с инструментален съпровод. На гергьовските люлки се пеят любовни припевки. В някои села се прави “Ладуване”.

Св. Георги е известен като покровител на овчарите и закрилник на плодородието, поради което за този ден са присъщи обичаи и обреди, свързани с животновъдството и земеделието. Народната традиция в Странджанския край забранява да се яде мляко до Гергьовден и да се дава подкваса назаем, за да не се “изнесе” плодородието от къщата. На Гергьовден агнетата се отлъчват от майките и овчарите издояват първото мляко. Обичаят се нарича Прядой. Стопаните окичват ведрото и казана, в които се дои млякото, и вратата на кошарата със зеленина и китки, в които винаги има три стръка чесън. Вярва се, че зелените клонки увеличават млякото на овцете. Издоеното мляко се подсирва и подквасва още същия ден.

В навечерието на празника странджанци ходят за пръв път на росен. Росенът расте по планински поляни /има го в околностите на с. Младежко/. Там преспиват болните и техните придружители. През цялото време, докато са там, всички мълчат, за да не ги чуят “юдите”, които трябва да излекуват “юденските”, т.е. нелечимите болести. Сутринта всички се будят един друг мълчешком, като се почукват с камъчета. Вярва се, че сънищата през онази нощ определят дали човек ще оздравее или не. После хората се търкалят в росата преди изгрев слънце и се мият с нея за здраве.

На Гергьовден се пазарят овчарите и ратаите. Стопаните дават на пастира колак с форма на кръст, върху който е изобразена и овчарска гега. Дават му и шията от жертвеното агне.

В целия район коленето на курбан в чест на св. Георги е позната практика. То се извършва сутринта в двора и по – рядко пред черкватa. Коли се винаги мъжко агне, което се е родило първо, което е най- едро или е черно на цвят. Преди това агнето се захранва три пъти със сол. После солта се дава на останалите животни за добър приплод. На рогцата на агнето се запалват една или две свещи, а пред него се поставя иконата на св. Георги.

На Гергьовден цялото семейство се събира около обредната трапеза, като често се канят и гости.