ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ

КОЛЕДУВАНЕ

 

Зимен обичай за плодородие, здраве и щастие. Произлиза от римската дума – calendae-първите дни на месец януари, когато са се извършвали обреди за плодородие и благополучие през годината. На Бъдни вечер, чета коледари предвождани от статеник, празнично облечени, посещават домовете с песни и благопожелания, изпълнявани от две групи певци. Коледните песни се пеят живо и тържествено. Коледарите влизат и излизат от дома с нарочни песни. Статеникът на изпроводяк казва скороговорно дълга коледна благословия, изпъстрена с хумор, в която покрай традиционното съдържание проникват отгласи и лека сатира на съвременнестта. Коледа завършва призори на чешмата с хора на коледни песни.

На Бъдни вечер се приготвя “бъдник” – дърво с дупчица в единия край, което се слага в огнището и гори бавно през цялата вечер. В някои места се гадаело на “бъдника” и по него се познава каква ще бъде годината. Ястията които се приготвят на Бъдни вечер са постни 5, 7 или 9 на брой, но всичко, което е било на масата е имало символичен смисъл. Чесън, сушени плодове, пълнени чушки с боб, постни сарми, орехи и др.

 

СУРВАКАНЕ.

Сурвакането е стар български обичай. Обикновено се изпълнява на 1 януари – Васильовден. От обичая идва и другото име на празника – Сурваки. Корените на традицията се губят далеч в миналото в предхристиянската епоха, а произходът му е спорен – славянски, прабългарски или тракийски. Изпълнява се от млади момчета на около 10-12 години.

 

Обичаят сурвакане започва на сутринта след посрещането на Новата година, още преди разсъмване. Сурвакари обикалят по домовете и сурвакат роднини и съседи за здраве и плодородие, като започват от своя дом. Всеки сурвакар изработва собственоръчно своята сурвакница. Тя се прави от сурово дърво, най-често дрян. Пръчката се декорира с вълна, боб, пуканки, кравайчета, сушени плодове, чушки, класове, панделки.

 

Самото сурвакане представлява докосване с украсената сурова дрянова пръчка и в същото време изричане на пожелания за новата година.

 

ИВАНОВДЕН

 

Зетьове от с. Кошарица бяха „изкъпани” на Ивановден. Къпането на младоженци, сключили брак през изминалата година, е стар български обичай. Кошарица е единственото село в цялата област и едно от последните в България, което спазва този обичай от години, без да го е прекъсвал.Според традицията на този ден всички мъже, сключили брак през изминалата година, трябва да бъдат изкъпани в реката от по двама ергени. Смята се, че това ще донесе здраве на тях и на техните семейства.

Преди да преминат към този обичай обаче, всички мъже се събират заедно, за да се стоплят с греяно вино и коняк, а настроението им е повдигнато още повече от музикантите, които свирят български народни песни. След това мъжете под съпровода на оркестър се хващат на право хоро и тръгват към мястото за къпане. Обичаят преминава с много смях и веселие, както от страна на „участниците”, така и от тази на жителите и гостите на селото, дошли специално да станат свидетели на тази хубава българска традиция.

След ритуалното къпане, според традицията вечерта младите зетьове канят у дома на гости тези, които са ги „къпали” през деня. В този ден за здраве се „къпят” и младите булки от свекървите си, но в домашни условия.

 

 

ПЕТЛЬОВДЕН

 

Български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 20 януари (н. ст.) или на 2 февруари (според старото летоброене).

Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Преди празника къщата се почиства и измазва, а хората се обличат в нови или празнични дрехи. На самият празник се заколва петел, отглеждан специално с тази цел или специално закупен от тържището. Коленето става или много рано сутринта, или вечерта. Обикновено жертвеното животно е заколвано на прага на дворните врата, но има случаи, когато се коли и на къщния праг. В Карнобатските села изискването е петелът да бъде заколен от млад мъж (понякога бащата), но се предпочита момчето само да заколи петела. По-късно на малкото момче само се дава да пипне ножа, с който птицата е принесена в жертва. Гледа се с кръвта на петела да се опръска вратата (къщната или дворната), плета и пространството пред прага. Главата на петела с околовратната перушина се забива на портата или дворната ограда с човката навън. С кръвта от птицата се мазват лицата на малките момчета, вратите и праговете на всички постройки.

След заколването на петела, той се сварява на курбан, с който жените ходят и раздават („подават“) по съседи и роднини. Петелът се приготвя различно — с ориз, с булгур и др., но трябва да е сварен. Някъде (с. Чубра, с. Градец) се приготвя яхния с лук. Освен курбана от петела, жените замесват и изпичат специална пита, с която също „подават“ за здраве и плодовитост. На това раздаване се гледа с изключителна важност и нищо не бива да го спре. В миналото през целия ден на този празник не се работи, а на някои места жените се събират на веселба

В с. Козичино за празника се прави и петльовденско знаме („байряк“) от чимшир, украсен с пера от петльова опашка, червен конец и цветя.

Петелът се коли от майка, която има мъжка рожба, като отново се внимава с кръвта да се опръска прага, а децата са мазвани по лицето с кръвта от птицата. Главата на заклания петел се хвърля на покрива, а перушината се заравя на мястото, коъдето се изхвърля домашната смет. Перата от опашката се откъсват и с тях жените кичат главите си за празника, кичат петльовденското знаме, а част се запазват за лазарките на Лазаровден.

Закланата птица се сварява на курбан, приготвя се пита (някъде и зелник) и с всичко това плюс вино (ракия), предварително приготвената свещ и къделката вълна, жената отива при „бабата“ от Бабинден. По пътя се раздава за здраве на съседи и роднини.

 

 

 

 

 

 

ТРИФОН ЗАРЕЗАН

 

Православната църква почита паметта на Свети мъченик Трифон. Празникът е наречен от народа Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята. Денят се отбелязва първоначално у нас на 14-ти февруари като Ден на лозаря. През 1968 година след въвеждането на Григорианския календар, датите на църковните празници се изместват. Мнозина българи обаче предпочитат да го празнуват по стар стил на 14 февруари.

 

Според българските народни традиции рано на 1-ви февруари мъжете се събират в лозята, за да извършат ритуалното им зарязване. Всеки стопанин отрязва по три пръчки от три корена и ги полива с вино, за да дадат обилен плод.

Сутрин рано стопанката омесва и опича обредния хляб, който в някой краища се украсява с цвят на лоза. След това сварява кокошка, запича я леко и напълва бъклица с вино. Всичко това се слага в нова или чиста вълнена шарена торба, в която има шише със светена вода от църквата.

Преметнал торбата, стопанинът на къщата тръгва на лозе с мъжете от село. Там всеки изпълнява основния обред ¬ зарязването, закройването на лозята. Обръща се към изгрев слънце, прекръства се и отрязва няколко пръчки от един или от 3 корена (избрани в средата или ъглите на лозето), полива отрязаното място с вино и благославя: “Колкото капки, толкоз коля грозде”. От светената вода поръсва лозето за плодородие и за предпазване от градушки и пр. Отрязаните пръчки някои свиват на венчета, които слагат по калпаците си, през рамо, на бъклиците, други ги отнасят вкъщи и ги слагат на домашната икона. След зарязването мъжете правят обща трапеза в лозята или на оброка. Всеки носи бъклица с вино, погача, варена кокошка или наденица. После избират цар на лозята – обикновено някой по-заможен стопанин, но и добър лозар. Накичват го с корона от лозови пръчки, качват го на колесар и тържествено го съпровождат до вкъщи. Там той ги кани на двора, отварят бъчва с вино и продължават веселбата до късно. Царят трябва да се напие, за да има берекет.

Цар може да стане всеки, който пожелае, но се гледа той да бъде имотен, добър стопанин или “късметлия”, през чието царуване е имало голям берекет. Царят поднася бъклица, зарязва и благославя: “На всяка лоза по шиник, от всяка по чебър”. От лозята до селото той е теглен от колесар или носен на раменете на другите мъже. В село шест вието обикаля по домовете. Домакинът дава първо на царя да пие от бяло котле вино, черпи и другите, а останалото в съда плисва върху Трифон с благословия: “Нека е берекет, да прелива през прагове”. Празникът завършва с общо угощение в дома на царя, който черпи с вино.

Първи, втори и трети февруари се наричат също и Вълчи празници, Трифунци. Посветени са на вълка и затова се спазват ред забрани: жените да не плетат, да не предат, не тъкат, не перат. В някои краища не пипат ножици и игли, за да не пипа вълкът стоката. В първия ден се меси колач, раздава се по къщите, слага се и в кърмилката на добитъка, за да не го напада вълкът. По времето на първи февруари се гадае каква ще бъде реколтата – вали ли сняг, ще бъде обилна.

В обредността на Трифон Зарезан се преплитат различни култови практики. Няма съмнение, че в основата им лежи езическото почитане на Дионис с типичните напивания, поливане с вино – ритуални действия, разрешени на празника, но осъждани в друго време на годината. Елементи от култа към Дионис (Бакхус, Вакх) – бог на винарството, лозите, но и на плодоносящите сили на земята и растителността, се откриват и в други елементи на празника: избирането на цар, возенето му на колесар и т.н.

Практически честването на християнския светец Трифон съвпада с древните Дионисиеви празници.

 

 

 

КУКЕРОВДЕН

 

„Кукеров ден” това е традиция на селото от незапомнени времена . Празнува се в селата Бродилово, Кости и Граматиково, както и други странджански села.

Кукерев ден започва с тричане / цирене/ на кучетата.

След това започва да се облича Кукера. Кукер става всеки, който пожелае. Гледат само да не е бездетен. Дрехите на кукера са от кожи. Лицето му остава открито, но го намазват  със сажди. Носи прът, накрая с вълнен парцал, потопен в кал. С него той удря всяка врата, „за здраве” и за да остави знак, че е минал от там. На кръста му са закачени хлопки и звънци. Между краката му виси кожичка,  която покрива  дървен фаос.От време на време вдига кожичката и показва фаоса или заваля бабата. През деня Кукерът отива няколко пъти при бабата.

Бабата е мъж, облечен в женски дрехи като селска жена. Главата на бабата е забрадена с червена забрадка. Лицето й е почернено, а бузите начервени. В ръцете си носи кошница с коноп или лано за предене и вретено. За Баба обличат само мъж, който има деца. Носи бебе от парцали и го дава на жени, които нямат деца, да го подържат известно време.

Царят е главната фигура в този обичай, той е облечен в официални селски дрехи. На главата си носи хубав калпак. Опасва си червен пояс, въпреки че в селото са се носели черни или кафяви пояси. На рамото си е преметнал дисаги или торба, пълни с жито. За Цар се избира женен мъж с живи и здрави деца. Гледат да е добър земеделец.

Като влизат в къщите, пръв влиза Царят и като отвори пътната врата, взема шепа жито и пръска от него два, три пъти и нарежда „Да сте живи и здрави”, „да се раждат деца, да се навъди добитък, овце, кози, крави”. ”Колкото зърна, толкова кила в хамбарите”. Излиза стопанинът на къщата и ги посреща: ”Добри дошли, да сте живи и здрави, Господ да благослови и нас и вас”.

Царицата, жената на царя идва пременена с народна носия, като обикалят селото. Носи на Кукера – пържени яйца на очи, бъклица с вино и пита. Питата, която носи Царицата се начупва и се раздава на населението за здраве. Царят и Царицата – символизират продължителността на семейството. Бабата – символ на плодородието, Кукерът – премахва злото от къщите и предвещава, че идва пролетта и трябва да се заорава и засява.

В село Бродилово Кукеровден се празнува на Сирни заговезни. Този обред е всеизвестен и добре познат на българите, но ченгени го отбелязват по малко по-различен начин отколкото на повечето места в България. Вечерта в неделя, на Сирни заговезни цялото семейство се събира около трапезата. След вечеря децата сядат на земята в кръг и най-стария член от семейството завързва на конец халва или яйце и ги „беси”. Завърта в кръг халвата (яйцето) пред децата и те с уста трябва да я уловят. Което дете хване халвата, ще е най-силно и здраво през годината. На най-малките деца се правят факли. В долната част на селото, до язовира се пали лъжлив огън, който събира хората, най – вече момите и момците. След като цялото село се е събрало на лъжливия огън, се пали и „големият огън” и тогава започва ритуалът на „впрягането”. Пожелават се здраве, берекет и дълголетие. Тази вечер се нарича Ульовден.

 

 

НИКУЛДЕН

 

Култът към Свети Никола като покровител на моряците и рибарите прониква рано и в българските земи. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси.

За Никулден навсякъде се приготвя специален курбан “рибник”. Той се приготвя от шаран или друга риба с люспи, защото “голата” риба навява тъжни мисли и беднотия. Никулденските благословии пожелават на стопанина имането му да се множи като люспите на рибата. За празника се приготвя още никулденски колак, на който изобразявали кораб. За населението в Странджа никулденската трапеза съвпада с първата кадена вечер, за която се приготвят три варива и обреден хляб. По Никулден свършвал и сезонът на есенния риболов, който се отбелязвал с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. Тъкмо на този ден ставало разделянето на пайовите (дяловите) между рибарите от спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето – за онези, които не са се върнали на брега.

В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество. С името на Свети Николай е свързано възникването на с.Черноморец. Допреди няколко десетилетия селото носеше името Свети Никола, прието от основателите му заради донесена от морето икона с лика на Чудотвореца.

Според народния култ към Св.Никола, той се явява още и като семеен и родов покровител, като пазител на дома, имота, стоката, рода.

Този факт, както и култа към Св.Никола като покровител на реките и моретата и покровител на моряците и рибарите, дават основание на общинското ръководство на град Бургас през 1992 година да избере Свети Никола Чудотврец за патрон, покровител и защитник на града и неговите жители, с което се слага началото на тържествено отбелязване на патронния празник на град Бургас.