Grand Synagogue of Edirne, aka Edirne Synagogue (Hebrew: Kal Kadosh ha Gadol, Turkish: Edirne Büyük Sinagogu) is a historic Sephardi synagogue located in Maarif Street of Edirne, Turkey. It was designed in the Moorish Revival style and restored in 2015.

ИСТОРИЯ

Големият пожар в Одрин през 1905 г. изпепелява над 1500 къщи и уврежда няколко синагоги в града. Силната еврейски общност, наброяваща двадесет хиляди спешно се нуждаеха от място за богослужение. След разрешение на османското правителство и указът на султан Абдул Хамид II, на 6 януари 1906 г.започва изграждането на нова синагога на мястото на разрушените синагоги Кметската и  Пулиа в Суриджи (Citadel) квартал. Проектирана е от френския архитект  Франце Депре в архитектурния стил на серфалния Леополдщадтер замък във Виена, Австрия. Струва 1200 златни монети и е открита през април 1909 г за богослужене в навечерието на Пасха. В нея се побират до 1200 поклонници, 900 мъже и 300 жени, това я прави трета по големина в Европа и най-голяма в Турция.

 

През 1983 г. синагогата е изоставена, след като повечето еврейски общности са напуснали града, емигрирайки в Израел, Европа или Северна Америка. През 1995 г. храмът попада под контрола на правителствената турска институция.

РЕСТАВРАЦИЯ

Опустялата синагога, както и пристройките са възстановени от турските фондации за пет години, които харчат за нея 5,750,000 (приблизително 2,5 милиона щатски долара). На 26 март 2015 г. в синагогата е отпразнуван Shacharit служба, сутришна молитва, на която присъстваха голям брой евреи, включително Исхак Ибрахим Задех, лидер на еврейската общност в Турция, Рав Нафтали Халева, Хакхам Баши (Главен Равин) ,Ишак Халева, Бутен Айнч, заместник министър-председател на Турция и някои други високопоставени турски длъжностни лица. Поклонението е наблюдавано от равин Дейвид Азуз, който е ръководил службата в заключителния ден преди 36 години. Община Одрин посрещна гостите с банер на улицата пред синагогата с думите “Добре дошли у дома, нашите стари съседи”.

Saray-ı Cedid–i Amire – Османският дворец

Строежът на двореца в Одрин започва през 1450 г. по заповед на султан Мурад II. За неговото местоположение са избрани ловните зали на западния бряг на река Tunca. Новият дворец е разположен по-далеч от центъра на Одрин, от Стария (Сарай-и Атик), който е бил на мястото, където по-късно е построена джамията Selimiye.

Когато Муурд II умира една година по-късно, работата е прекратена за известно време и след това възобновена по заповед на султан Мехмед II, завоевател на Константинопол. Несъмнено, с падането на Византия и преместването на османската столица в Константинопол през 1453 г., Одрин губи значението, което е държал предишния век, но строителството на двореца приключва чак през 1475 г.

Дворецът се нарича Сарай-ъ Сидид-Амир (т.е. Нов императорски дворец) и системно се разширява. Украсата и разширяването на двореца се дължат на следващите султани, включително Сюлейман Великолепният и Мехмед IV.

Сюлейман Великолепни заповядва да се строят водни пътища към двореца, мостовете и другите сгради. Дворецът е заобиколен от градина от плодни дървета и цветя. В тях живеят диви и домашни животни, както и стада птици. Тази частна градина на султана е преустроена през 1552 г. от главния градинар Синан Ага. Детайлното описание на градините на двореца е предоставено от Евлия Челеби, който го нарича Хункар Бахчеси Сарай – Дворецът на Императорската градина. Евлия Челеби разказва, че районът, простиращ се от двореца до моста Şahabeddin Paşa, е бил залесен, а на юг от двореца имало ливади. Градината била покрита с лалета и навсякъде било пълна с декоративни дървета като върби, кипариси, тополи и елми, с всякакви видове диви животни и птици. Градинският комплекс е контролиран през цялото време от главния градинар и от три хиляди помощници.

Дворецът е изоставен през 1718 г., когато султан Ахмед III решава да управлява само от Истанбул. През този период, дворецът е в тежко състояние, причинено от земетресението през 1752 г. и пожара през 1776 г. През 1768 г. султан Мустафа III се завръща в Одрин. Интересното е, че като се връща в двореца Одрин, той се завръща на мястото, където е роден през 1717 година.

Части от двореца са ремонтирани по време на управлението на султан Махмуд II през 1825 г. За съжаление, скоро след това дворецът е тежко повреден по време на руската окупация на Одрин през 1829 г. Руската армия използва двореца като военен лагер. Много сгради от дворцовия комплекс са претърпели реставрация между 1868 и 1873 година.

За съжаление, с течение на времето важността на двореца намалява и това води до използването на дворцовите сгради като арсенал през втората половина на XIX век. По време на Руско-турската война през 1878 г. дворецът е взривен по заповед на Cemil Paşa, управител на Одрин. Това решение е средство за превенция срещу завладяването на арсенала от наближаващата руска армия. Разрушаването е завършено по време на балканските войни в началото на 20-ти век. В резултат на това целият дворцов комплекс практически изчезва. Структурите, запазени, изцяло или отчасти, включват палата на правосъдието, Панорамният павилион, Банята Sand Pavilion, Felicity Gate и имперските кухни.

 

През 2009 г. са започнати реставрационните дейности в двореца. Работата по разкопките и реконструкцията е ръководена от професор Мустафа Özer от университета Bahçeşehir в Истанбул. Реставрационният проект започва от дворцовите кухни, а през 2011 г. е ремонтирана и Банята Sand Pavilion.

През юли 2013 г. новият портал Hürriyet Daily News информира за важните археологически находки от района Matbah-i Amire. Сред изкопаните предмети са кухненски прибори и съдове, които ще позволят на учените да изучават тайните на османската кухня.

Животът в Одринският дворец

Има многобройни истории и анекдоти, свързани с двореца Одрин. За известно време той е основното жилище на османските султани и техните семейства. Несъмнено най-известният султан, роден в двореца, е Мехмед, третият син на Мурад II, роден през 1432 г. Майка му е била млада жена, известна като Хатика лъме Хюма Хатун, а нейното бебе става завоевателят на Константинопол – Мехмед II Фатих. Бъдещият султан прекарал в Одрин първите три години от живота си, докато не е делегиран на Амасиа. Друго забележително събитие, което се слува във там е обрязването на младия Мехмед и неговия по-голям брат – Алааддин Али.

Също така сватбата на Мехмед с дъщерята на емир Ибрахим от източна Анадола, Сити Хатун, се провежда в Одрин. Празникът продължава четири дни. За съжаление за Сити, тя не става любимата жена на Мехмед и след като той се мести в Константинопол след завоеванието, тя остава в двореца Одрин. Тя умира там самотна и забравена през 1467 година.

Когато Мехмед става султан след смъртта на баща му през 1451 г., един от първите му ходове е да посети двореца в Одрин. Там едновременно приемал съболезнованията поради смъртта на баща си и поздравявленията по случай оглавяването на империята.

Мехмед Завоевателя не се е преместил в Константинопол непосредствено след завоеванието, тъй като градът изисква много преустройство и възстановяване след обсадата. В двореца Одрин, Мехмед става домакин на множество чуждестранни посланици, които пристигат, за да го поздравят и да договорят приятелски отношения между Османската империя и техните страни.

Aşıkpaşazade, османски историк, твърди, че церемониите, организирани по повод обрязването на двамата сина на Мехмед – Баязид и Мустафа – са продължили четири дни. Островът на река Тука, където се намира дворецът, бил покрит с палатки от високопоставени лица, пристигнали от всички краища на Османската империя.

Друг султан, който е прекарал много време в двореца Одрин, е Мехмед IV. Той бил известен като Avci Mehmed, Мехмед ловецът, заради страстта си към лова. Има две причини, поради които той предпочита двореца в Одрин пред двореца Топкапъ в Истанбул. Първо, той има травмиращи спомени от ранното си детство, когато родителите му – султан Ибрахим и Турхан Хатич – са имали жестока кавга. Ибрахим изтръгнал Мехмед от ръцете на майка му и хвърлил детето в цистерна. Мехмед е спасен от слуги, но този инцидент го оставя с дълъг белег на главата му. Втората причина да прекарва много време в Одрин е ловната му мания. Неговите дълги ловни пътувания из града буквално опустошили горите и хиляди диви животни били убити.

През 1661 година чума унищожава голяма част от населението на Истанбул. Султан Мехмед IV евакуира цялата си свита в Одрин, където прекарва зимата, главно по ловни експедиции. Неговата страст към лова обаче е даеч над нивото на политическите и военните му способности. Когато Великият везир Фазил Ахмед започва военна експедиция срещу Хабсбургите, султан Мехмед IV придружава войските от Истанбул само до Одрин, където остава в двореца. Първият му син – бъдещият султан Мустафа II – е роден там през юни 1664 г., а тържествата продължават повече от седмица. Друг празник, траещ единадесет дни, е организиран през 1675 г., за да отпразнува обрязването на султанския син. Остров Сараййци отново е покрит с цветни палатки за високопоставените.

 

Дворецът в Одрин бил посетен и от султан Сюлейман II, който починал там през юни 1691 г. Неговият наследник и по-малък брат, Ахмед II, бил поставен за владетел на Османската империя в двореца Одрин. Това е необичайно събитие, тъй като традиционно церемонията по коронясване на султаните се състояла в гробния комплекс в Ейюп, на водния път “Златен рог” в столицата Константинопол. Децата му, включително близнаците Селим и Ибрахим, са родени в Одрин. Сюлейман II е бил султан по-малко от пет години, когато умира в двореца Одрин на 51-годишна възраст.

 

Неговият племенник също е бил коронясан в Одрин като Мустафа IV. Преди да стане султан, Мустафа е прекарал по-голямата част от живота си в двореца Одрин. Подобно на баща си, Мехмед IV, Мустафа прекарва много време в лозята близо до Одрин. Неговото отсъствие от столицата е една от причините за така нареченото събитие в Одрин (Ottoman Turkish Edirne Vaḳʿası). Това е янсиарско въстание, което започна в Истанбул през 1703 г. вследствие на Договора от Карловит. Този договор бележи края на османския контрол в голяма част от Централна Европа и спира вековете на териториалното разширяване на империята.

След подписването на договора султан Мустафа II се оттегля в Одрин и оставя политическите и административни дела на Сейхулислам Фейзула Ефенди. Неговото преместване в Одрин през 1701 г. е опит да се защитят ефектите на договора пред  обществеността. Отсъствието на султана и ръководството на Сейхулислам Фейзула Ефенди не са подкрепени от еничарите. В резултат на събитиято в Одрин Сейхулислам Фейзула Ефенди е убит, а султан Мустафа II е свален от власт на 22 август 1703 г. Султанът е заменен от по-малкия му брат, султан Ахмет III.

Ахмет III е последният от османските султани, който е коронясан в Одрин. Началото на управлението му отбелязва края на великолепието на Сарай-ъ Сидид-Амир – османския дворец в този град. Той се връща в Константинопол само три седмици след завършването на меча на Осман – важна церемония, която бележи султанското изкачване на трона. Всичките му наследници са в Константинопол, на традиционното място в Ейюп. Ахмет III не е щастлив в Константинопол, тъй като изпитва липса на свободата, която е имал в Одрин.

 

 

Забележителности

В разцвета си дворцовият комплекс се състои от 72 сгради, включително 18 бани и осем джамии. Около 34 хиляди души живеят в района на двореца. Тези жители са обслужвани от шест хиляди души персонал. По това време дворецът Одрин се съревновава с двореца Топкапъ в Истанбул със своя размер и луксозно обзавеждане.

Ако започнете да разглеждате забележителностите от района на паркинга, първата структура, която можете да видите, е Портата Felicity (Bab’üs Sa’ade), наричана още “Портата на белите евнуси” (Ak Ağalar Kapısı). Реконструирана е през 2001-2004 година. Тя води до основната сграда на двореца, известна като Панорамен Павилион (Cihannüma Kasrı) или Имперски Трон (Taht-i Hümayun). Сега тежко повреден, той някога се е състоял от стаята на султана, зала за флагове, библиотека, малка джамия и други стаи. Построен е между 1450 и 1451 като седем етажна сграда с осмоъгълна стая на последния етаж. Първоначалните археологически разкопки на този паметник са извършени през 1956 г., но все още не са реконструирани.

На юг от Панорамния павилион има три съседни павилиона, построени за Мехмед IV, Мустафа II и Ахмед III. Има и харем стаи за майката на султана, четирите му съпруги, наложниците му, и родените му принцове. Всички тези сгради са унищожени. Разхождайки се на север от панорамния павилион и пресичайки малък поток, ще стигнете до друга тежко повредена, но видима структура – Водното депо (Su Maksemi). Тази сграда, която рядко се споменава в публикациите за реконструирания замък Одрин, има правоъгълен план. Сградата е на три етажа и има мазе. Първият етаж е разделен на две секции. Третият етаж се състои от единична стая, разположена в посока изток-запад. Не са известни надписи, които да дават датата на тяхното изграждане, но на базата на архитектурата и строителните материали, изследователите предполагат, че сградата е построена през 15 век. Вътрешните стени на две стаи с люлеещи секции, разположени на първия етаж на сградата, бяха измазани с циментова замазка, вероятно по време на военното използване на двореца през 20-ти век.

Банята Пясъчен павилион (Kum Kasrı Hamamı) се намира на изток от панорамния павилион. Тази проста баня, построена от Мехмед Завоевателя, се състои от три основни секции, известни като sıcaklık (стая за топла вода), ılıklık (стая за топла вода и сауна) и soğukluk (frigidarium – студена вода). Тези три секции са покрити с три малки купола. Банята се свързвала с главния дворец чрез пешеходна пътека. Тези бани някога са били използвани от любимата наложница на Сюлейман Великолепни, известен Хюрмски султан (Роксолан). През 2000 г. са извършени археологически разкопки, разкриващи съществуването на водоснабдителна система. Сегашният вид на банята Пясъчен Павилион е резултат от тежки реставрационни дейности, завършени през 2011 година.

Имперската кухня (Matbah-i Amire) се намира южно от панорамния павилион, от другата страна на модерния път. Това е дълга, правоъгълна сграда, покрита с осем купола. Западната част на конструкцията е разделена на четири квадратни пространства, а две еднакво големи участъци от източната страна са разделени на две квадратни пространства. Всяко пространство е покрито с купол. В интериора на сградата има четири правоъгълни каменни пещи, изработени от тухли. Сградата е реновирана. През 2013 г. са извършени разкопки около нея, както може да се види на юг от структурата.

Повече исторически структури се намират в близост до руините на двореца, до стадиона за добиване на нефт. Първата от тях е т.нар. Зала за справедливост (Kasr-i Adalet). Това е каменна правоъгълна кула с остър метален покрив, издигната през 1561 г. по заповед на султан Сюлейман Великолепни. Това е единствената структура на двореца, която остава непокътната. Тя се намира до малкия мост на Мехмет Завоевателя.

Точно до тази кула все още стоят две каменни колони с квадратни основи. Колоната от дясната страна е наречена Уважителния камък (Seng-i Hürmet), където субектите могат да поставят своите молби пред султана. Лявата колона е наречена Предупредителния камък (Seng-i İbret). Неговото име отлично отразява неговата функция, която е да покаже обезглавените глави на престъпници или служители на двореца, които са предали доверието на султана.

Други структури от османското време в района на двореца са мостовете, които водят до остров Сараййци: мостът Шахабедин Паша от 1451 г., мостът на Мехмет Завоевателят от 1452 г. и мостът Сюлейман от 1503-1554. Те се обсъждат в отделен текст.

На североизток от банята Пясъчен павилион се намира молитвена платформа (namazgah), построена през втората половина на 16-ти век. Зад мраморния мураб има фонтан (Namazgâhli Çeşme).

Тъй като дворецът е бил построен в близост до обширна ловна зона, там е Ловната ложа (Bülbül Kasrı или Av Köşkü), скрита в гората на североизток от двореца и стадиона за борба с маслиновото масло (41.693987, 26.564407). Тя е построена през 1671 г. от Мехмед IV, логично известен като Мехмед Ловецът. Тя е останала частично непокътната, но през 2002 г. е била възстановена, благодарение на финансиране от община Одрин. Съгласно съществуващ чертеж, имението, издигащо се на квадратния пиедестал, е построено с нарязани камъни и има сгъваем покрив.

Одринският замък

Дворецът е построен на площ от 300-355 000 м2 на брега на река Tunca в северната част на града. Строежът му е започнал през 1450 г. по времето на Мурат Втори. Конструкцията на двореца, която спира за известно време след смъртта на монарха, е завършена от Фатих Султан Мехмет през 1475 г. По времето на Ахмет дворецът постоянно бива ремонтиран и са добавени много нови конструкции. След посещението на Ахмет в Истанбул през 1718 г. в Одрин до идването Мустафа трети през 1768 г. дворецът стои празен и този период от половин век между посещения е началото на унищожението. Голямото земетресение през 1752 г. и пожарът през 1776 г. продължават процеса на разруха. Част от двореца е ремонтиран по време на управлението на Махмут II през 1827 г. Руснаците, които окупирали Одрин през 1829 г., използват двореца като лагер и нанасят големи щети. Много сгради са спасени по време на реставрационния период, който започва с губернатора Hurşit Pasha през 1868 г. и продължава до управлението на Hacı İzzet Pasha през 1873 г.

1876-77 След експлозия на боеприпаси структурата на двореца е разрушена. Започват и грабежи.

Изграждането на Новия дворец в Одрин, започнало в периода на управление на Мурат Втори, продължава с течение на времето. Beyazıt Tunca Втори покрива леглото с камък и строи високи подпорни стени до него. През периода на Кануни Султан Сулейман и Хаса Мимарбаши Мимар Синан, започва вторият реставрационен процес на Одринския дворец. В този период дворецът е пренастроен, топологията е подредена и проблемите с канализацията са решени. За да се предпазят дворцовите конструкции от наводнения, голяма част от водата, идваща от река Tunca, е извадена от двореца с отворен канал под формата на дъга свързан с Tunca през моста Saraçhane.

Джамия GAZI MIHAL

Джамията Гази Михал е само една от безбройните исторически сгради на бившата столица на Османската империя Одрин. Джамията е построена по заповед на Гази Михал през 1422 г., както е посочено на надпис.

Първоначално джамията е била част от по-голям комплекс от сгради, в който има кухня и баня. Кухнята не е запазена до наши дни и разрушените останки от баните са видими в квартала на джамията. В съседното гробище се намира гробът на основателя на комплекса джамия – Гази Михал Бей, син или внук на прочутия воин Кьо Михал. Според някои източници това е гробът на самия Кьосе Михал, въпреки че това е много малко вероятно, тъй като той ще трябва да е бил жив по време на османското завладяване на Одрин. Следователно трябва да предположим, че това е гробът на внука му, който издига  комплекса от джамии.

Мехмед Бей е роден във видното семейство Михалоглу през втората половина на 14 век. Той е най-известен с военните си постижения по време на османската гражданска война през 1402-1413, бурния период на турската история след поражението на султан Баязид I от централноазиатския военачалник Тимур Ламе в битката при Анкара. Провалът на Баязид и последвалата му смърт като затворник на Тимур оставят младата Османска империя разкъсана между синовете му – Мехмед, Иса, Муса, Сулейман и Мустафа, всички носещи псевдонима Çelebi.

Михалоглу Мехмед Бей първи подкрепя Муса в правото му над османския трон. Той му помага да завземе Одрин от Сюлейман и получава позицията на Бейлербе на Румелия като награда. Явно не бил достатъчно доволен от нея, че да предостави на Муса по-нататъшна подкрепа. Бей дефектира при друг брат – Мехмед, който контролира териториите на Мала Азия. Причините за този изненадващ ход остават неизвестни, но той напуска Одрин доста бързо с най-добрите си войници и тръгва към Анадола от Константинопол.

Докато гражданската война свършва, Михалоглу Мехмед Бей помага на Мехмед Челеби, като командва авангардните му войски в битки. Муса най-накрая е победен и се опитва да избяга, но е хванат и пратен в затвор от Михалоглу и другарите му и скоро е екзекутиран. В още един изненадващ обрат на действие Михалоглу Мехмед Бей не е възнаграден от победоносния османски принц, който става султан Мехмед I. Вместо това Бей е затворен в Токат като потенциален размирник и известен предател на каузата на Муса.

Когато султан Мехмед умира през 1421 г., неговият син и наследник Мурад II е изправен пред бунта на единствения си оцелял чичо – Мустафа Челеби. Мустафа събира група поддръжници от Румелия, включително Турахан Бей, които по-късно изиграват съществена роля в кампанията срещу Варненския кръстоносен поход. Султан Мурад II трябва да се противопостави на румелийските бейове и да освободи Михалоглу Мехмед Бей от затвора. Армиите на Мустафа и Мурад най-накрая се срещат в Улубад, близо до Бурса. По време на нощна атака срещу лагера на Мустафа, претендентът за османския престол избягва през Дарданела. Целта му е да стигне до Влахия, но успява да стигне само до Одрин, където е разпознат, арестуван и екзекутиран.

Когато си мисли, че позицията му на султан е подсигурена, Мурад решава да се обърне към Византийската империя или какво е останало от нея. Обсадата започва на 10 юни 1422 година. Османските войски са ръководени в съвместно командване от султана и Михалоглу Мехмед Бей. Авангардът под командването на Михалоглу опустошава предградията, а самият Мурад пристига на 20 юни, когато започва сериозната част на обсадата.

За да защитят града, византийците спонсорират бунта на по-малкия брат на Кючюк Мустафа – Мурад, подкрепян от анатолийските бейове на Караман и Гермиян. Когато Куцук Мустафа обсажда Бурса, Мурад трябва да премахне обсадата над Константинопол. Михалоглу ръководи армията срещу Кючук Мустафа и е убит по време на битките в Изник ​​през 1423 г. Джамията, носещо името му, е най-важният паметник на Михалоглу Мехмед Бей в Одрин.

Изграден е и исторически мост Гази Михал над река Тука, която свързва джамията с центъра на Одрин, разположен на изток от реката. Намираща се в непосредствена близост до реката, джамията Гази Михал е сериозно повредена от наводнението на Тука през 1953 г. В резултат на това тя стои затворена за богослужение в продължение на 45 години до нейното възстановяване през 1998 г.

 

 

Гробището на джамията Гази Михал в Одрин

Джамията е издигната от изсечени камъни и тухли. На външните и стени няма видими орнаменти, но сменящите се слоеве от светлосиви камъни и червени тухли създават приятен декоративен ефект. Има леки следи от синя и жълта украса във вътрешността на купола над входа. Дървените врати са поставени в мраморна рамка, застанала над заострена дъга. Върху вратите има надпис на арабски.

Архитектурно, сградата е илюстрация на аксиално-ейванова джамия. Ейван е характерен елемент на ислямската архитектура. Това е правоъгълна стая, която има три стени и е отворена в двора от едната страна. Ейван обикновено служи като монументален вход на свещената сграда.

На предната страна на джамията “Гази Михал” има пететажна веранда. Централният и по-високият и етаж е покрит с голям овален купол, а други етажи имат кръстосани колони. Основната молитвена стая има квадратен план. Тя е покрита с по-голям полукръгъл купол, поддържан от колони.

Две съседни стаи, които служат като спални дервиш, са покрити с по-малки оребрени куполи. Първоначално тези камери са достъпни от централната зала, но сега е достъпно само отвън. Джамията има един минар с един балкон, разположен на източната и страна.

В джамията има обширен външен двор, украсен с дървен фонтан. Целият комплекс е заобиколен от каменна стена, а входът към джамията е през врата. Джамията е разположена под текущото ниво на земята, така че, за да стигнете до портата, е необходимо да слезете по стълбите.

В задната част на сградата има впечатляващо гробище. То съдържа почти 400 надгробни паметници, датиращи от 15-ти до началото на 20-ти век, някои от които са единствени в района на Одрин. Съществува и богата колекция от енисарски надгробни плочи с шапки бьорк. Бьорк са военни шапки от времето на Османската империя, много високи, с предна част, наречена kaşıklık, значещо лъжица. Тя символизира “братството на лъжицата” – чувство на другарство между еничарите, които ядат, спят, бият се и умират заедно.

Паметниците от гробището на джамията “Гази Михал” могат да бъдат разделени на две основни категории: женски и мъжки. Женските надгробни плочи са украсени предимно с флорални мотиви: рози, живи дървета, плодове и грозде. Мъжките надгробни плочи са украсени със символите, отнасящи се до работата на погребаното лице и по този начин предоставят около 400 години подробна информация за професиите в Османската империя.

Банята “Гази Михал” (“Гази Михал Хамам”) е известна като Стара разрушена баня (т. Ески Harap Хамам). Намира се на противоположния бряг на река Tunca, до джамията Шахмелек. Това е най-старата турска баня в града, но за съжаление тя е била изоставена и сега е в разруха. Налице е надпис, който датира датата на построяването му – 1406 г. Основателят е Гази Михал, същият благородник, който наредил строежа на джамията и моста наблизо.

RUSTEM PASHA CARAVANSERAI

Rüstem Pasha Caravanserai се намира в историческия център на Одрин, на континенталния път между Мала Азия и Европа. Дори след загубата на статута на столицата на Османската империя, Одрин продължава да бъде критичен военен и търговски център на европейските провинции на империята. През 1560-те, Grand Vezir Rüstem Pasha възлага на видния архитект Мимар Синан да построи каравансерай в Одрин за пътуващите и търговците. Дори и днес, каравансайрът все още служи като хотел, въпреки че адаптирането му към съвременните стандарти се поставя под въпрос от посетители и архитекти.

Преди да разгледаме по-отблизо сградата, нека да представим спонсора на Rüstem Pasha. Роден в района на съвременна Хърватия, той бил отведен в Истанбул като малко момче, в девирмичната практика. Подобно на много други момчета от християнски семейства, той бил преобразуван в мюсюлманин и обучен в двореца. Той се изкачва сред придворните, стигайки до позицията на главен надзирател на конюшнята на султана и държач на камшика, докато султанът се качва на коня. Тези длъжности го задължавали да придружава султана по време на пътуванията му, така че султан Сюлейман Велики познавал Рустем дълго време, преди да го назначи като учител на синовете му.

Въпреки че е щедър спонсор на много обществени сгради в цялата Османска империя, Рустем паша се помни като неприятен или дори отвратителен човек. Съвременниците му го наричат ​​Kehle-i-ikbâl (“Fortunate Louse”), защото е бил заразен с въшки ден преди да се ожени за любимата дъщеря на султан Сюлейман – Михримах. Той наистина имал късмет, тъй като по-ранни източници казват, че е бил прокажен. Тези слухове се разпространявали от враговете му, които искали да попречат на Русем паша да се ожени за принцеса. Когато съдебните лекари го прегледали и открили въшки, те го освободили от диагнозата проказа. Според медицинските познания на тези дни, въшките се държат далеч от прокажените. Така на 26 ноември 1539 г. на седемнайсетгодишна възраст Михрима е омъжена за Рустем, който по-късно заема поста на губернатор на Диарбекир. От този момент той е известен като Damat Rüstem Pasha, като епитетът damat означава “зет” на османската династия. Скоро той бе повишен в позицията на Втори везир от своя нов тъст, султана. След пет години той става Гранд Везир, позицията, която трябва да задържи два пъти.

Ако тази история не е събудила неприязън към Рюстем паша, има повече за кариерата му. Той е един от онези щастливи съпрузи, които са в приятелски отношения с техните свекърви. Рюстем е може би дори прекалено приятелски със своята, скандалната Рокселана, известна още като Хюрем Султан. Тя била любимата, а по-късно и юридическата съпруга на султан Сюлейман Великолепни и заедно имали шест деца. За съжаление на Рокселана, Сюлейман има и по-голям син – Мустафа – от друга съпруга, наречена Махйдевран. Този факт не се харесва на Рокселана, която иска да види един от синовете си на османския трон. Макар че няма доказателства за прякото участие на Хюрем или Михрима в заговора, се смята, че те са сътрудничили на Рустем, за да премахнат Мустафа, за да осигурят престола на сина на Хюрем, Баязид.

Подходящ момент възниква през пролетта на 1553 г., когато султан Сюлейман започва военна кампания срещу Персия, по това време управлявана от династията Сафавид. Когато той все още се намирал в Централна Анадола, Рустем паша успял да го убеди, че Мустафа е заговарял с еничарите и Сафавидите за смъртта на баща си. В същото време Рюстем предлага на Мустафа да се присъедини към армията на баща си. Мустафа събира кураж, за да се присъедини към баща си, но Сюлейман вижда това като потвърждение на заговора и отсъжда екзекуцията на сина си. Когато Мустафа влиза в палатката на баща си, за да го посрещне, пазачите на Сюлейман нападат Мустафа и го убиват с помощта на въжена струна. Тази екзекуция предизвиква голямо недоволство сред еничарите, така че Рюстем плаща за участието си в заговора и губи поста на Гранд Везир. Той го възвърнал две години по-късно и го задържал до смъртта си през 1561 г. Изненадващо за такава скандална фигура, той умира от естествени причини след продължително заболяване. Той е бил погребан в джамията “Шеджад”, защото мечтата му, джамията “Рустем паша”, все още не е била построена. Съпругата му Михрима, която процъфтявала като покровителка на изкуството, завършила построяването на джамията “Рустем паша”, като паметник на Рустем паша.

Като велик Везир, Рустем паша станал невероятно богат. По време на смъртта му личната му собственост включва 815 парцела, 476 мелници, 1700 роби, 2900 военни коне, 1 106 камили и 800 кори. На земите си поръчва строителството на мостове, пътища, базари, зърнохранилища, бани, хосписи, каравани, лагери, училища и различни други обществени институции. Много от тези монументални архитектурни проекти са изпълнени от Мимар Синан, още преди да достигне връхната си точка като най-известния архитект на Османската империя. Един от неговите проекти е изграждането на каравана в Одрин, сега известна като Rüstem Pasha Caravanserai, около 1554 година.

Синан създава дизайн, в който сградата заобикаля величествен правоъгълен двор с мраморен басейн в центъра. Вторият по-малък двор с неправилна форма е добавен по-късно и името на архитекта му остава неизвестно. Този по-малък двор първоначално е бил използван за камилски конюшни и супена кухня. Предната фасада на сградата има аркада с редица магазини. Повече от 100 стаи очакват посетителите.

Стените на каравансераите са издигнати от редуващи се изсечени камъни и тухли. По-ниското ниво на сградата се поддържа от кръгови арки и се покрива с трезори, докато горното ниво се поддържа от заострени арки и куполи. Малка джамия, разположена в по-големия двор, е разрушена по време на османско-руската война от 1877-1878. Унищожаването, започнало по време на тази война, се влошава от българската окупация на Одрин през годините 1912-13. В резултат на това са сринари много стени и куполи.

Реставрационният проект на Rüstem Pasha Caravanserai е иницииран и спонсориран от Департамента на благочестивите фондации. Работата започва през 1960 г., а през 1964 г. се договаря преобразуването в хотел. Работата е завършена през 1972 година. В резултат на това има 35 стаи с люлеещ се свод под входа на долния етаж и 38 стаи зад куполната галерия на горния етаж. Стаите в долната част имат магазини отпред, с изглед към улицата, а горните стаи се простират над тези магазини.

През 1980 г. на реставрирания каравансерай е присъдена наградата Ага Кан (AKA) за архитектура. Това е архитектурна награда, която изявява мисията: “да идентифицира и възнагради архитектурните концепции, които успешно отговарят на нуждите и стремежите на ислямските общества в сферата на съвременния дизайн, социалните жилища, развитието и подобряването на общността, възстановяването, опазването на територията, както и ландшафтния дизайн и подобряването на околната среда. ”

В случая на Rüstem Pasha Caravanserai журито на AKA хвали възстановяването на важен паметник, но също така критикува провала на повторното му използване. Решено е, че въпреки че реконструкцията представлява висок стандарт на концепция и представяне, конверсията в хотел е непрактична: “Докато в изпълнението си работата се съобразява с установените принципи и техники на възстановяване, решението сградата да се превърне  в модерен хотел е нереалистично. Този тип хотел със сложни услуги изисква пространствена и техническа гъвкавост, която традиционната сграда не притежава. Въпреки тези недостатъци, опитът за рехабилитация на исторически паметник е похвален и посочва важна крачка към изграждането на положителна политика в архитектурното опазване “.

Сред многобройните проблеми, произтичащи от преобразуването, се споменава ограничаването на достъпа до историческия паметник на туристите. Освен това хотелът е критикуван като неикономична и непрактична идея. Например, Одрин има студена зима, а стаите се отварят към централния двор, което ги прави трудни за нагряване. Прозорците са твърде малки, за да осигурят достатъчно светлина в помещенията, а някои ъглови стаи нямат прозорци изобщо. Съдейки по коментарите, оставени от гостите на хотел Кервансарай, мнението на журито на АКА е напълно оправдано. Много посетители се оплакват от малки и мръсни помещения. Накрая, през 2017 г. хотелът е затворен за възстановяване, а бъдещето му остава несигурно.

ТУРИСТИЧЕСКИ ДЕСТИНАЦИИ В ОДРИН

 

Дворецът Одрин – След първия дворец, построен от султан Мурад I, по време на управлението на султан Мурад Ят на запад от Тунка през 1450 г., започва изграждането на Дворецът Одрин. След смъртта на султан Мурад II през 1451 г., синът му Фатих Султан Мехмед завършва изграждането на двореца. Сред руините са: Cihannüma Kasrı (световно имение), Kum Kasrı Hamamı (Басейн за пясъчни къщи), Babusseade, Matbahi Amire и Adalet Kasri (Имение на спрведливостта).

Джамията Селимий –  Селим II изгражда джамията между 1569 – 1575 година. Джамията е несравнимо творение със своята каменна зидария, плочки и длето занаятчийство.

Някои от другите интересни джамии, разположени в провинция Одрин, са джамията “Триер Балкане Миарек”, Еска Ками, Джамия Мурадие, Кулией на Бейзед II и Джамия Бейлербей.

 

МОГАЖИ И ЦЪРКВИ

Най-известното творение от  майсторския период на Архитект Синан, джамията Селимие, е най-важното произведение на Одрин и е един от най-красивите образци на османската архитектура.

Другите големи джамии и църкви в града са Üç Şerefeli Cami (Джамия на британските миниатюри), джамия Muradiye, 2-та джамия Баязид и Külliye, Eski Cami (джамия), Yıldırım Bayezid Mosque, църквата Сета София , Külliye на Sokullu (Külliye на Kasım Paşa), Църквата Свети Георги и Yahudi Havrası (еврейска синагога).

Одринските джамии и църкви

Джамия Селимийе (Център): Монументална структура, създадена от Мимар Синан през 80-годишния му живот и споменавана като неговия шедьовър, е едно от най-мощните произведения на османското изкуство и в световната архитектурна история.

Джамията, която е символ на Османската и Одринска империя, се намира в центъра на града. Структурата показва, че Мимар Синан е бил експерт по градоустройство.

Селимиевата джамия е изрязана каменна джамия, с площ от 2475 м2, която се споменава като структурата, изградена на най-широкото място в историята на архитектурата, и привлича вниманието с купол на 43,28 м височина от земята и с 31,30 м. диаметър. Куполът, който е по-голям от купола на “Света София”, седи на осем големи позиции, които се свързват помежду си с шестметрови арки.

Джамията е ценен паметник на културата и заради своите многобройни и различни украси, направени от рок, мрамор, керемиди, дърво, и т.н. Нейните ниша и балкон са майсторски произведения на изкуството, направени от мрамор. Плочковите украси на структурата имат важно място в османското и световното изкуство. Те са сред най-красивите мостри от керамичната облицовка от XVI в. Тези керемиди са направени с техниката “sıraltı” и са построени в İznik.

Има четири елегантни миниатюрни плика с диаметър 3,80 м и височина 70,89м. Минаретите, които са от двете страни на обществения портал, имат по три пътни артерии и всеки балкон може да се изкачи по отделни стълби. Други два минарета имат един пасаж.

В двора на сградата има структури Darüssıbyan, Darülkur’a и Darülhadis, изградени като kulliye.

 

Джамия Шерефели (Център): Тя е построена между 1443 и 1447 г. от IInd Murat. Джамията е част от изкуството на ранните и класически периоди на Османли. Тук можете да се изправите пред първоначално приложения архитектурен план, включващ централен купол с 24 метра диаметър, който се основава на шест опори, съставени от две степени и четири степени. Има  два по-малки купола с покрити квадратни дивизии отстрани. Структурата е считана за иновативна за времето си заради нейния широкоъгълен план. Този план се прилага от Мимар Синан, и в джамиите на Истанбул. Монументалният миниатюр с три балкона, на който е кръстена джамията, е висок 67,62 метра.

Отделни пасажи се използват за изкачване до балконите. Уникални украси от длето в куполите, са едни от най-старите образци на джамиите Osmanlı.

Джамия Мурадие (Център): Изградена е на хълма Сараийци в района Мурадие от IInd Murat. Няма надписване на негов надпис. Има една от най-красивите извадки по страничните си стени.

Въпреки опростеността на външния вид, джамията е една от най-привлекателните структури на османското изкуство от XV в. заради интериорните си украси. Тя съдържа част от най-красивите произведения от турското изкуство с плочки.

 

1. II. Джамия Бейезит и Кулией (Център): Кулией, разположена на брега на река Тунка и на два километра от центъра на града, е една от най-важните структури на Одрин. Тя се намира на огромен площ, на която има джамия, училище по медицинска теология, imaret, darüşşifa, хамам, кухня, складове и други отделения. Архитектът на kulliye, която е построена от Bayezit II между 1484 и 1488, е Hayreddin. Kulliye, която има много впечатляващ вид, е покрита с почти сто малки и големи куполи.

Най-интересна структура е монументалната джамия с два минарета и диаметър 20,55 метра. Има Табан (издателска къща) с девет купола от двете страни на пространството с основен купол. Тези подразделения се отварят директно към градината. Мраморната ниша и амвонът имат прост външен вид. Това е първата структура в Одрин с много елегантна суверенна галерия, съставена от порфирен мрамор. Бароковите накити поставени в по-късен период обезпокояват простата красота на джамията.

Еска джамия (Център): Това е най-старата монументална структура, останала от османците в Одрин. Строежът и започва през 1403 г. от Емир Сюлейман и завършва през 1414 г. по време на Челеби Султан Мехмет. Нейният архитект е един от учениците на Konyalı Hacı Alaaddin, Ömer ibn İbrahim.

Джамия Джайсид джамия (Център): Това е най-старата джамия в Одрин, останала от XIV век. Намира се на три километра от центъра на града. Както планът, така и главите на колоните показват, че структурата е разпъната планирана византийска църква. Докато е преобразувана в джамия в името на Yıldırım Bayazıd (1400), тя се възстановява, различна от основата. Но тъй като посоката на Мека не съответства на оста на структурата тя е трябвало да бъде реновирана и така е получила своят наклонен външен вид. Сегашният изглед на джамията се състои от четири арки, купол и един минар.

Джамия Фатих (Enez Hagia Sofia, Enez): Структурата, останала от византийския период, е огромна. Превръща в джамия с поставянето на ниша и тераса към южния клон по време на османския период. Представя характеристиките на края на византийския период чрез декорациите с външни повърхностни плочки, както и на средния византийски период с надлъжно прогресения план на разпятието. Джамията в момента не е реставрирана.

Sokullu Kulliye (Kasım Paşa Kulliye, Havsa): It is in Havsa province, on Edirne road. It is constructed to Mimar Sinan in the name of Kasım Pasha, son of Sokullu Mehmet Pasha on 1576 – 1577. Kulliye; was composed of two caravansaries, mosque, theology school, imaret, double hamam, dervish convent, bridge and guilds. Today only mosque, hamam, mosque courtyard based and an unpredictable wall with oven – niche, pray dome, binding mosque and caravansary in the middle of the guilds and fountain added afterwards to kulliye, can be seen.

Sweti George Church (Center): It is constructed in 1880 at Kıyık district of Edirne. Writings at the church, decorated in 1889, are written with Slav Bulgarian Language. There are some pictures remaining from the former church which was at the same place before.

Today the structure has still been well-kept.

Jewish Synagogue (Center): It is at Kaleiçi district of Edirne, and constructed on 1902 – 1903. Today it was not available for worship.

Sokullu Kulliye (Kasım Paşa Kulliye, Havsa): В провинция Havsa, по пътя Одрин. Тя е построена за Мимар Синан в името на Касим паша, син на Сокулул Мехмед паша от 1576 до 1577 г. Кулиейът е съставен от две каравани, джамия, богословско училище, имаре, двоен хамам, манастир дервиш, мост и гилдии. Днес може да се видият само джамия, хамам, двор на джамията, стена с пещ – ниша, молитвен купол, свързващ джамията и каравана в средата на гилдиите и фонтан, добавен след това на къллий.

Църквата Свети Георги (Център): Изградена е през 1880 г. в квартал Kıyık в Одрин. Списания в църквата, украсени през 1889 г., са написани със славянски български език. Има някои снимки, останали от бившата църква, която е била на същото място преди това.

Днес структурата е запазена.

Еврейската синагога (Център): Тя е в района Kaleiçi в Одрин и е построена през 1902-1903 г. Tя все още не е реставрирана и не е на разположение за поклонение.

МОСТОВЕ

Сред главните структурни типове на Одрин са мостовете. Никоя друга столица или град не е постигнала красотата на мостовете, построени в и извън Одрин в периода на Синан.

Най-старият мост, построен в града, е от периода на византийския император Майкъл Палайолос (1261-1282 г.). Тъй като мостът е по-късно реконструиран от Гази Михал Бей, той се нарича с неговото име (1420 г.). През 1640 г. Кеманкеш Кара Мустафа Паша прибавя нова историческа секция към този мост с двадесет и седем сектора. Мостът Şahabettin Paşa (Сарачане), построен през 1451 г., има дванадесет арки и единадесет стълба.

Основните мостове на провинция Одрин са мостът Фатих, построен през 1452 г. по време на периода на Фатих Султан Мехмед; Баязид мост построен от архитект Хайретин през 1488 г .; мостът Сарай (Кануни), който е сред творенията на Архитект Синан през 1560 г .; мостът Ekmekçizade Ahmed Paşa, построен от Sedefkar Mehmed Ağa между 1608-1615 г .; моста Meriç (нов мост), построен на кръстопътя на реките Мерич и Арда между 1842 – 1847 г.

КЕРВАНСЕРАИ

Rüstem Paşa Caravanserai, има линия магазини на улицата и е един от най-интересните примери за класическа османска архитектура, е построен от архитект Синан в името на известния велик везир на Кануни Султан Сулейман, Рустел Паша.

“Ekmekçioğlu Ahmed Paşa Caravanserai” е построен от Defterdar (ръководител на финансовия отдел) Ekmekçioğlu Ahmet Paşa по заповед на султан първи Ahmed през 1609.

 

КЪЩИТЕ В ОДРИН

 

Къщите са построени от дървена конструкция, облечена от каменни стени и мазилки. Тези къщи имат прекрасна симетрия с покрива си, който е свързан с по-високите ресни с двойни извити елементи, и с централния си вход, разположен дълбоко в главната входна кабина.

Имат части, наречени “хайат” (живот), сред къщите, разположени на Балканския полуостров. Този раздел е намерен или в най-малките, или в наложителните къщи. Тази секция е пространството, където всички врати на камерата се отварят към градината на къщата. В края на хайат друга отделна част е една стъпка по-високо е покрита с дървени дивани.

На една подходяща част от градините има мраморен фонтан, до който имаха големи врати, водещи към харем и семаликлар (зали за мъже и жени). В някои къщи има малки езера в централните райони на градините, покрити с перголи, на които се развиват лозята. Има малка врата между харем и семаиклар, до която има достъп през двора.

За да покрият изискванията на нарастващата икономика и търговска плътност на града, намиращ се на преходните пътища и да получат доходи за джамиите и благотворителните заведения в период на развитие, са построени множество ханове, легла и базари.

Между 1417-1418 г. архитект Аладедин строи безистен по поръчка на Челеби султан Мехмед I като благотворително заведение за Старата джамия.

Базата “Али Паша”, построена от архитект Синан през 1569 г. по заповед на Херсекли Семиз Али Паша, се състои от сто и тридесет магазина. Пазарът е дълъг триста метра и има шест врати. Араста (част от базара за някои занаятчии), която е била извита с дължина 255 метра и съдържа 124 магазина, е построена от Давут Ага по поръчка на Мурад III (1574-1595) като благотворително заведение за джамията Селимие.

Древният град Although Enez (Аинос), който е бил голямо пристанище по време на историческите времена,  вече е на 3,5 километра от крайбрежната линия. Заслужава си да се види замъкът Енез, който е бил реставриран многократно. Също така има църква, чиято история се простира до пр.н.е. от 6-ти век, гробници издълбани от камъни и плаж с чисти води.

Dolmens (Menhir, Stone Tombs) В квартал Lalapaşa има “Dolmens” (Menhir, каменни гробници), които датират от края на 2000 г. и началото на 1000 г. пр. Хр. По време на разкопките са открити останки и инструменти в тези гробници (бутилка от капчици, метални бижута) и тези открития се излагат в Археологическия и етнографски музей в Одрин.

GAZİ TURHAN BEY ДЖАМИЯ И ГРОБНИЦА

 

Джамията и гробница “Гази Турхан Бей” са построени от името на Гази Турхан Бей, един от най-известните командири на султан Мурат II – Мехмет II (Мехмет завоевателя). Той е зет на султан Мурат II и зет на султан Мехмед ІІ. Той е известен като завоевател на Морея. Баща му Пашайгит и неговият Омер Бей са видни командири на своето време. Въпреки че датите на раждане и смърт са несигурни, общоприето е, че той умира в средата на 1456 г. и е погребан в гробницата, построена за него в село Къркавак.

 

Село Къркавак, което се намира на 8 километра от Узункору, му е предоставено в замяна на отличните му служби през 1454 година. Той е изградил Къллий в това село. Евлия Челеби споменава това село в известния си сейахат (Книга на пътуванията) като село с красива джамия, хан и турска баня (хамам) през 1658 г. Днес само джамията и гробницата на този Кулие все още съществуват.

Джамията и гробницата носят същите характерни структурни особености като останалите съвременни постройки в Одрин. И двете са построени на квадратен план и са изработени от тухли. В допълнение джамията и гробницата, които са доста скромни по отношение на вътрешната си декорация, имат единични куполи, покрити с олово на върха. Джамията е построена с един минаре с балкон и дървена веранда, като заключение на традицията и необходимостта.

MURADİYE ДЖАМИЯ

Джамията Мурад II, която се намира в квартал Мурадий, е построена от султан Мурад II заедно с Узункору и е открита за служба през 1444 г. Тя е една от джамиите, носещи титлата Селатин. Въпреки че джамията Мурадие е била първоначално построена като част от Кулией с турска баня и хамбам (обществена кухня), днес само джамията е оцеляла.

 

В предната част на джамията има последна конгрегационна веранда, която е с ширина 3,80 м (12,46) и дължина 22,20 м. Въпреки, че в първоначалното си състояние са използвани дървени стълбове, за да се поддържа верандата, в реставрацията тези стълбове са отстранени, а вместо това е изградена стена. Освен това в джамията е разположена малка гардеробна в задната част на къщата.

 

КЪЩА НА ЗАЩИТАТА НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ СТОЙНОСТИ И СЪВРЕМЕННИЯ ТРУД

 

В регистрационния доклад от 19.04.1985 г., принадлежащ на Одринския музей, се посочва, че имотът, чиято точна година на строителство не може да бъде датирана, е построен като резиденция за свещениците, работещи в църквата “Св. Иван”.

 

Независимо от факта, че строителният му срок е неясен, от използваните съоръжения и строителните техники, се разбира, че сградата е построена в началото на 1900-те.

 

През 1929 г. сградата е била правителствена служба след напускането на гръцките граждани в резултат на обмяната на населението през 1924 г. По-късно тя започва да се използва като център за рекрутиране и е изпълнявала тази функция доскоро. Собствеността на сградата е прехвърлена на община Узункопру, след като центърът за набиране на армии е преместен на друго място.

 

Чрез реставрацията с проекта, подготвен от Община Узункопру, тя се превръща в многофункционално помещение и е отворено за служба като дам за “Исторически ценности” и “Дом за съвременна трудова поддръжка” на 1 декември 2015 г.

 

ГАРА UZUNKOPRU

По време на завръщането си от екскурзии в Париж, Лондон и Виена, султан Абдулазис се срещна с притежателите на капитал във Виена и ги помоли да бъдат изразходвани за Истанбул. При приемането на молбата му той изпратил министъра на благоустройството Давут паша в Европа, за да реализира този проект. С помощта на барон Хириш и австрийския директор на влака Алфонс Рохилд е сключено споразумение на 17 април 1869 г. Подписан е договор за разширяване на железопътната линия до Солун и Истанбул.

 

Строежът на железопътната линия започва през 1870 г. от Истанбул и завършва за три години, през 1873 г. Влакстан Узункопру и нейните помощни сгради са завършени през 1872 г. и отпразнувани с голяма церемония.

ПАМЕТНИК НА СВОБОДАТА

(Фонтан на свободата)

Това е паметникът на демокрацията, издигнат в памет на възстановяването на Османската конституция, която е една от основните етапи в историята на турската демокрация. С повторното изясняване на Конституцията (Kanun-i Esasi) на 23 юли 1908 г. режимът на Османската империя е променен от абсолютна монархия в парламентарен режим и започва безпрецедентна ера на свобода в цялата империя. Uzunköprü не стои бездейно сред тези нови политически промени и издига Паметникът на свободата от дясната страна на моста, за да отпразнува това велико събитие с участието на областния управител и османския интелектуалец Mazhar Müfit Kansu и Кметът Хафиз Исмаил Яялар на II декември 1908 г.

Висок 6 метра, паметникът е поставен на пиедестал с големина 2 м2 (21 фута). Макар че в първоначалната си форма има две чешми – една отпред за хората, а другата отзад за

оставени за животни – тези чешми са извадени и закрити през 1938 г. Четирите мотота на Френската революция; Свобода, равенство, братство и справедливост са написани на маркерите и поставени на върха на първите паметници на турската история от четирите страни. Оригиналните маркери обаче са загубени, докато паметникът е бил преместен на 1 м (3,28 фута) отляво от основно място по време на възстановяването на моста през 1964 г. и не са могли да бъдат намерени досега. Маркерите, които съществуват на паметника днес, са копия на техните оригинали. Паметникът на Свободата е спасен от забвение с пълна реставрация и е открит за обществеността 110 години след като е бил построен на декември 1,2012.

 

 

ГРАДСКИ МУЗЕЙ

Градският музей Uzunköprü е отворен за експлоатация на 16 декември 2013 г. с преустройство на бившата сграда “Текел” (турска държавна резиденция и тютюневата компания) в музей. Сградата на музея, която е исторически артефакт сама по себе си, е била частно имение в началото на 1900 г., а от 1939 г. тя е започнала да се използва като хранилище, извор и ложа на ТЕКЕЛ. След премахването на TEKEL в Uzunköprü през 90-те години на миналия век, сградата остава неизползвана и почти стигна до разруха. За щастие, тя е възстановена като музей и се превръща в център за дисплей на реликвите, които градът притежава.

Двуетажният музей разполага с шест стаи и всяка стая е превърната в зала, където артефактите се показват според класификация според вида им. Докато историческите артикули се изобразяваха общо в трите стаи на долния етаж, стаите, модифицирани като булчински и дневни стаи, и ъгъла за кафе на горния етаж, отвеждат посетителите до сцени, където миналото се възражда.

Музеят е отворен за посещения всеки ден без понеделник и входът е безплатен.

TELLI ФОНТАН

Фонтана Тели се намира в средата на площада, който е кръстен на фонтана на главната улица Узункупро. Точната дата на строителството е неизвестна, но се смята, че е направен през 1800 година. Водата на фонтана е осигурена от водопроводната мрежа на султан Мурад II. През 1960 г. е премахнат от първоначалното си място и е поставен на текущото място, което е на 4-5 м (13-16 фута) далеч от оригиналното местоположение.

 

Фонтанът е направен от едно парче твърд мрамор с четири крачета и мрамор, който го заобикаля. Украсен е с мотиви на извити клони, увиснали и окъсани орнаменти, кипарис и İstanbul Tulip, които днес са изчезнали и носят същите черти със стила на украса, използван в периода на лалетата. Следователно е много ценна художествена творба. За съжаление всички тези орнаменти и надписите, които се простират и по четирите му страни, са били изстъргани по време на гръцката окупация между 1920-1922. Ето защо информацията за датата на строителството или производителя е изтрита и остават само следите от орнаментите.

 

Чрез пейзажното изкуство, практикувано през 2013 г., площадът около фонтана е спасен от стария, обикновен и ясен вид и е превърнат в красива зона за отдих.

 

 

 

ЦЪРКВАТА НА СВ. Йоан Кръстител

 

Православната църква “Св. Йоан Кръстител” е построена от гръцките граждани на името на “Св. Йоан Кръстител” (Иоанис Продром) през 1875 г. Тя се намира в квартал Мурадий в Узункупро. Църквата е построена от червени тухли. Тя е структурирана като базилика с три кораба и полу-купол. Апсидата и покривът са покрити с плочки, като апсидата и корабите съдържат варели с правоъгълни прозорци. Стените на средния кораб са украсени с фрески, изобразяващи дванадесетте апостола поотделно, шест надясно и шест вляво.

Известно е, че над 17 000 гръцки граждани са били кръстени в църквата “Св. Йоан Кръстител” от 1875 г., докато не напускат града през 1924 г. в резултат на Протокола за обмен на населението между Турция и Гърция, подписан в Договора от Лозана. Докато гръцките граждани напускат Града, те вземат всички предмети, принадлежащи на църквата, включително голямата камбана, която се използва в църквата в Ксанти. От 1924 до 2011 г. църквата е оставена без работа.

Църквата “Свети Йоан” възвръща старото си величие с реставрационната работа, която трае от 2011 до 2013 г. от община Узунунпур и отново отваря врати след дълго време с голяма церемония, на която присъства Великият патриарх Вартоломей І на 11 май 2013 г. Днес , църквата служи като Център за изкуство и култура на Узункупро.

UZUNKÖPRÜ

 

Uzunköprü е най-дългият исторически каменен мост на света, който дава своето име на града Uzunköprü. Той е построен от главния архитект Мусилиддин между 1427-1443 г., за да обхване река Ергени със заповед на султан Мурад II и е въведен в употреба с церемония, на която присъства самия султан през 1444 г. Той се намира на военно и търговско силно стратегическо място, свързващо столицата Одрин до Галиполи и западната Румелия.

Мостът е построен от облицовъчни блокове, докарани от кариерите в селата Yağmurca, Eskikoy и Hasırcı arnavut, и хоризонтален цимент. Процесът на строеж е ръководен от Ghazi Mahmud Bey след смъртта на Ishak Bey. Макар че днес дължината му е 1238.55 м от първата дъга до последната, първоначалната дължина е била 1392 м (4566 фута) с разширени крила, които днес не съществуват. Причината, поради която мостът е построен толкова дълъг, е, че регионът е бил покрит с огромни блата през този период. Освен това, тъй като река Ергене причинява наводнение в дъждовен сезон, арките над реката са построени високо и имат седем отвора за обезводняване в тях, за да се предотврати колапс на моста. Крилата и арките на моста, които са с височина 13.56 м, са украсени с животински елементи като лъв, слон, птица, орел, както и лале и геометрични релефни мотиви.

Тъй като след строителството има много наводнения и земетресени бедствия, мостът е претърпял множество реставрации по време на мандата на султан Мехмед завоевателя, Осман II, Махмуд II и Абдулхамид II, за да бъдат поправени щетите. При окончателното възстановяване, извършено между 1964-1971 г. в Републиканския период, неговата ширина е увеличена от 5,24 м до 6,80 м, като се разширява от двете страни и губи своята оригиналност. Освен това, първоначалният брой на арките е намален от 174 на 172, след като една от тях е срината във времето и 2 от тях са обединени като едно цяло. Въпреки това, с нова възстановителна и рехабилитационна работа, която ще да бъде извършена, мостът може да се върне в оригиналната си форма.

 

Абстрактни реставрации, изкопни работи и изследвания, извършени в Идринен императорски дворец през 2010 г.

Други два значими двореца, построени в Одрин по време на османската епоха са Сарай-Атик (Старият дворец) и Сарай-Сийд-ъв (Нов Империален дворец). Строежната програма на Новия императорски дворец (Сарай-ъ Сидид-и-Ами) започва през последните години на царуването на Мурад ІІ, в днешния квартал Сараййчи на Одрин, на запад от река Тунка и в крайна сметка става голям комплекс с разширения и ремонти, датирани до почти всяка епоха. Този дворец, чиито значителни части са били построени по време на управлението на Мехмед II (1451-1481 г.), е съставен от почти сто структури с различни функции и е разпрострян върху огромна площ.

 

Новият императорски дворец (Saray-i Cedid-i Amire) остава в употреба в продължение на векове и е свидетел на много важни исторически събития (например обрязването на Мехмед IV, османско-русовите войни и Балканските войни и др.). През последните десетилетия на XIX и началото на ХХ век, по време на Османско-Руско война 1877-78 и Балканските войни през 1910-1912 г., дворецът претърпял много разрушения и много от неговите сгради били унищожени.

От документите и публикациите, които са на ръка, ние знаем, че новият императорски дворец в Одрин (Сарай-ъ Сидид-и) е съставен от 117 камбана, 21 дивана, 18 хамами, 8 месита, 17 врати, 13 коридори, , 17 павилиона и 6 моста. Несъмнено тези цифри ще бъдат по-достоверни след приключване на разследването на архивните документи и извършването на разкопки в областта.

В резултат на това днес съществуват само няколко от първоначалните му структури. Сред тях са: Matbah-i Amire (кралски кухни), Babüssaade (главен вход), Cihannüma Kasri (Къщата на очите на световния павилион), Kum Kasri (пясъчен павилион) Kum Kasrı Hamamı Павилион), Fatih Köprüsü (мостът на завоевателя Султан Мехмед), Кануни Копюсю (мостът на адвоката на султан Сулейман), Шебабедин Паша Копрусу (мостът на Сехабедин Паша), Ау Кьошу (Ловна ложа), Су Максеми, Водопада Namazgâhlı Çeşme с Джамия на открито). Новият императорски дворец в Одрин е не само важен културен паметник за Турция, но и за целия свят. Това е особено важно място за османската археология и за онези, които се опитват да пресъздадат живота в османските дворци. През последните години продължават операциите по възстановяване и поддръжка благодарение на инстинктния интерес и подкрепа, предоставени от президента на турското Велико народно събрание, турското министерство на културата и туризма, кабинета на управителя на Одрин и университета Bahçeşehir в Истанбул. Тяхната подкрепа оказва положително влияние върху запазването и възстановяването на този важен обект, който беше пренебрегнат през по-голямата част от двадесети век. Докато някои от тези структури са в руини, други са запазени и понастоящем се възстановяват като част от текущите археологически разкопки на Двореца под ръководството на доц. Проф. Д-р Мустафа Özer от Университета Bahçeşehir.

 

Джамия Şehsuvar Bey

Джамията е построена от Шешувар Бей през 15 век. След запустяването на джамията, всички части от нея са разрушени и джамията е възстановена от благотворителния бизнесмен Ахмет Акалин. Но старият минаре на джамиите не е бил унищожен и днес той може да бъде посетен.

Джамията Халис Хатун

Смята се, че тази джамия е построена от Хачи Ибрахим Ага в името на съпругата му Хализ Хатун. В книгата “Узункопру История с документи”, написана от Латиф Багман, джамията може да бъде построена в началото на 18 век. Джамията има много малка градина и две гробници в нея. Според изследванията на Латиф Багман тези гробници принадлежат на Хачи Ибрахим Ага и съпругата му Хализ Хатун.

Джамия Хабиб Хока

Тази джамия има едно минаре. В градината на джамията има исторически надгробни плочи.

Тур Ден (1914 г.) (Днешната библиотека)

Тази сграда е построена през 1914 г. от усилията на областен управител Nusret Bey и кмета на Uzunkopru – Hafiz Izmail Efendi. През 1928 г. сградата е възстановена с оборудването, внесено от Марсилия от усилията на областния управител Ресет Бей и градския народ. След това сградата е предоставена на читалището през 1932 г. През 1951 г. читалищата са затворени и всички запаси и над 3000 броя книги от този център са били отчуждени от Министерството на финансите. Сградата, която беше възстановена през 2011 г., е използвана като обществена библиотека от 1968 г. насам.

 

Двойна Хамам

През годината 1443 Double Hamam е построена, за да задоволи нуждата от саниране на жителите на града. Хамам се състои от секции за жени, мъже, събличащи се, студенина, две бани и секции “külhan”. Секцията за студенина е място, където да се охладят тези, които се приспособяват, след като са се изкъпали. Külhan е огромна и затворена камина, която се загрява вътре с хамам и вода, и служи за къпане. Днес Хамам е затворен, но са започнати реставрации.

Структури на казармите

На това място е било имението на султана. Но след години се строят още две сгради, наречени Низамий и Редиф. Тези сгради са за жандармери, пехотинци и кавалери. Поради земетресението през 1953 г. по сградите има пукнатини. Едната е била разрушена; другата е ремонтирана и все още се използва.

Пясъчен отец

Той е “Serdengeçti Turkish Akinci”, който загива мъченик, завладявайки района на Узункору през 1357 г. Той се нарича Пясъчен Отец, защото използва пясък, за да заслепи враговете си, като го хвърля в очите им.

Един ден той казал на приятелите си: “Аз служа на исляма. Задължението ми ще свърши когато и пясъкът в джоба ми свърши”. В битка, той хвърля последния си пясък към врага и достига степента на мъченик. Приятелите му го погребват на мястото, където загива. Пясъчният Отец все още се посещава в Узункору. Има една история за пясъчния Отец. Според историята флотът, който носи първите войници, които стъпват на Румели, напуснал брега без пясъчния отец. След това пясъчният баща слязъл от коня си и взел пясъка си със себе си. Тогава той разпръснал пясъка си на брега, като че ли разпръсквал семена по земята. По този начин на морето се появил път и Пясъчният Отец минал по него, стигнал до Румели и хванал приятелите си. Този турски дервиш, воин, колонизатор, участва във всички битки, завладявайки региона на Узункору.

СТАРА ЖЕЛЕЗНИЦА

Архитектурна информация за най-старата железопътна гара, изградена в старата железопътна гара на Одрин, която е построена преди изграждането на съществуващата сграда, и за първи път, когато железопътната линия пристига в региона, може да бъде достигната от изображенията по пощенски картички днес. Първата станция е построена през 1872 г. (Ahunbay, 1989: 567), където се намира станцията на Одрин и дори церемонията по откриването се провежда тук (Yavuz 1981: 259) (Seyit Alpak, пенсиониран от FDR през 1980 г.).

 

Историята на дизайна на сградата, която е дело на архитекта Kemalettin Bey, трябва да е започнала в първите години на Конституцията, макар че не е точно известна. Началната дата за строителството също не е точна. Посочва се, че е през 1911-1912 г. или 1912-1913 г. (Явуз: 50.257). Макар че е завършена през 1914 г. като цяло, за първи път е била връчена през Първата световна война и през 1930 г. поради различни политически събития. Ремонтирана е през 1959 г. и е реконструирана вътре (Yavuz: 50, 257). Сградата в Караагач е била изоставена на 4 октомври 1971 г. (Engin: 217) и служи като авангард по време на кипърската операция през 1974 г. (Явуз: 257), тъй като линията “Одрин-Истанбул” се мести в новата гара поради промяна на линия. На 16 юни 1977 г. новоучреденото държавно инженерство е закупено от Министерството на финансите, за да бъде прехвърлено на Академията по архитектура (Казанчигил, 1995: 181). Други звена, свързани с железопътни линии, също се използват за целите на различни отдели, свързани с университета.
Мярката, използвана в плановете за изграждане, е микро-мащаб. Планът, разработен от Mimar Kemalettin Bey, принадлежи към проекта, подготвен с цел ремонт и смяна, копиран от оригинала през 1959 г. В близост до сградата е направена промяна в посока на нуждите и всички жилища са оборудвани със самостоятелни санитарни възли и чакалнята на долния етаж, ресторантите, багажните помещения и площите за билети са заменени (Yavuz: 259-263).

СУЛТАН БАЙЕЗИД II

EDİRNE DAR AL-SHIFA “

УНИВЕРСИТЕТЪТ НА ТРАКАТА

ЗДРАВЕН МУЗЕЙ НА

Комплекс “Султан Байезид II”

ДАР АЛ-ШИФА “(БОЛНИЦА) РАЗДЕЛ

Османската медицина, 15-18. век

 

СУЛТАН БЕЙЕЗИД II

Комплексът на Баязид II е поръчан от същия султан (3 декември 1447-21 март 1512 г.),

човек със силна религиозна чувствителност и спокоен характер. По време на царуването му той подчертава, че се покланя на Бога и благотворителни дела. Той има голям интерес към ученето и културата и по този начин покровителства голям брой поети, занаятчии и учени, както и въвеждането в експлоатация на редица благотворителни творби в Истанбул, Одрин, Амасия, Османчик, Геви и Сарухан. В Амасия, Одрин и Истанбул той издигнал три комплекса от кюли. От тях само комплекса Bayezid II в Одрин включва болница (dar al-shifa). Султан Баязид II има голям принос за преустройството на Истанбул като турски град. След силно земетресение от 1509 г., той основно преустроява Истанбул. В неговата епоха архитектурните структури са получили своята идентичност и Истанбул е оформен в османския жилищен град, който познаваме днес.

 

SULTAN BAYEZID II COMPLEX (KULLIYE)

Строителството на комплекса е започнало на 23 май 1484 г. и е завършено през 1488 г. Кулията съдържа джамия, две къщи за гости, мадраса, болница, супа кухня, складови помещения и външната стена на двора, баня (за жени и мъже) и мост. Мостът е построен, за да свърже кюлие с реката.

За да посрещне разходите на külliye, Bayezid II дарява собственост, генерираща доходи; в допълнение, той дава ценни книги на мадрата. В къщите за гости, заедно с пациентите и техните близки, пътуващите и безработните могат да останат в продължение на три дни; в края на третия ден те трябва да напуснат. Извън месеца на Рамадан, супа от тръстики, ориз или пляскана пшеница  е осигурена на бедните всяка. В Рамадан, на двете най-високи религиозни празници, в петък на годината, на светите нощи и на деня на Ашура, е приготвян оризов пудинг. На първия ден от всеки месец служителите в града вечерят. Членовете на персонала, които работят в külliye са посочени в делото на доверието, включително техните професионални и моралните квалификации и техните заплати.

 

SULTAN BAYEZID II DAR AL-SHIFA’

Султан Баязид II Дар ал-Шифа “се състи от два свързани помежду си двора и три секции, формиращи собствена болница. В първия двор (Bîrun) има серия от шест стаи, където лекарите, офталмолозите и хирурзите правят първите изследвания на пациентите (поликлиника). В някои от помещенията са изолирани психиатричните пациенти.

Отляво на двора са разположени прането, килерът и кухнята. В кухнята се приготвя храна за пациентите, а персоналът се храни в супената кухня.

В болничния сектор има 6 зимни помещения с огнища и 5 терасовидни летни стаи около

кулонен фризьорски салон с мивка. Една от залите е запазена за музикална терапия и се предполага, че четвъртата е използвана като лятна стая. На върха на големия купол има отвор (окул), осигуряващ осветление и лекота, както и вентилация на отработен въздух и неприятни миризми. Акустиката на този раздел е особено добре калибрирана. Тези характеристики показват специфичното място, което султан Баязид Дар ал-Шифа заема в световната история на болничната архитектура.

 

БОЛНИЧНИЯ ПЕРСОНАЛ НА Дар ал-Шифа

През 1490 г. персоналът на Дар ал-Шифа се състои от главен лекар (ra’is-i atibba), двама основни лекари, двама лекари за очи, двама хирурзи, четирима лекари, както и миксер и мелничар за лекарства, общо дванадесет служители. Главният лекар трябва да е умел и способен, знаещ за правилата на медицинското изкуство, зрял, добре възпитан и умен. От другите лекари се очаква да изпълняват задачите, които са им възложени, да вършат всичко правилно и внимателно. Очите на лекарите трябва да са запознати с всички очни заболявания, хирурзите трябва да са умели, както и да имат бърза ръка.

 

АДМИНИСТРАТИВНИЯ ПЕРСОНАЛ НА СУЛТАНА

BAYEZID II DAR AL-SHIFA’

Надзорник (nazır) отговаря за всички административни задачи заедно с административния персонал.

Писателят записва разходите, но капитандомо закупува всичко необходимо за лечението на пациента. Доставчикът отговаря за запаса в килера. Един слуга се грижи за водопроводите, дрехите и инструментите. Портиерът отворя и затвори вратата на болницата и се грижи за сигурността. Фумигаторът трябва да успокоява умовете на пациентите, като изгаря тамян всяка сутрин и вечер. Освен това са назначени и чистачки и перачки.

 

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ОСМАНСКАТА МЕДИЦИНА

 

Отоманските лекари описват анатомията на хората от главата до петите. Един лекар от 17-ти век, Шеммедин Итаки, илюстрира своя анатомичен учебник “Анатомия на телата” с рисунки на иранския анатом от 14-ти век Мансур Ибн Иляс.

 

Тайните на един здравословен живот

Съветите за здравословен начин на живот заемат широка територия в книгите на османските лекари. В допълнение, в книгите са включени:

Пророческата медицина (ал-Тиб ал-Набауи), преведена от арабския език, ръководи населението към здравословен живот, съставяйки Пророчески традиции (хадис), посочващи предимствата на отдръпване от проказа и страдащи от язви, почистване на зъбите, пиене на шербели , и наблюдаване на бързината. Важно за здравословния живот са факторите като ай, храна, вода, сън, пречистване на тялото и упражнения (спорт).

Храната и напитките са били считани за най-важните елементи за постигане на баланс между хумора (кръв, храчка, жълта жлъчка, черна хартия). Било е препоръчително да се ядат две ястия и да се стане от масата, без човек да е напълно сит.

За опазването на здравето, умишленото упражнение (спорт) е много важно. Смята се, че прекомерната храна ще остане неразградена в кръвоносните съдове и ще бъде консумирана от движенията на тялото. Преследването, стрелбата с лък, хвърлянето на копие, конна езда, вдигане на тежести, игри с топка, бягане, енергично ходене ще пречистя бедрата, телетата и краката; носенето на каменни тежести или на лък биха премахнали излишната материя от ръцете, врата, гърдите и гърба.

В османската медицина изследването и диагностицирането на заболявания зависело от способностите, опита и уменията на лекарите. Първо, лекарите ще чуят оплакванията на пациента, ще наблюдават поведението им и ще ги наблюдават за симптоми като треска, потене, жълтеница или отоци. За диагностиката, както и за посоката на терапията, пулсът и изследването на урината (уроскопия) са важни.

Прилагането на операцията е ограничено до малки интервенции. Не е възможно да се работите вътре в черепа или коремната кухина. Ампутация на крайниците се извършва като последна инстанция. При много условия, особено тези, включващи кръвоизлив или открити рани, се използва каучук с горещо желязо. За да накарате пациента да сънува, гъба, напоена с опиум се провежда пред носа му или се използват билки като мандра.

Знаем за инструментите, използвани от османски хирурзи от миниатюрите в книгата на Шерефедин Сабунукоглу

Cerrahiyetü’l-haniye (Imperial Surgery), илюстриращи операциите и инструментите.

 

Лекарите трябвало да произвеждат и свои собствени лекарства, тъй като нямало никаква професия в областта на фармацията. В болниците имало занаятчии с различни титли, произвеждащи лекарства. Продавачите на парфюми и билкарите, както и други дребни търговци, продавали суровини за лекарства, както и препарати. Повечето от магазините им се намират в “Спайс Базар” (Mısır Çarşısı) в Истанбул.

 

Някои компоненти на лекарствените рецепти са били охлюви, червеи, стриди, паяци, раци, както и мляко, яйца, мед, пчелен восък, черупка от костенурки, еленски рога, кози копита, бобри (кастореума), или мозъчен мозък.

Благородни метали като злато и сребро, както и скъпоценни камъни като смарагд, рубин или хризолит в прахообразна форма също са включени в лекарствата. Смята се, че питейната вода, която е била наситена с перли, ще изгони страха и ще освободи сърцето. Смята се, че глината от Лемнос, известна като tin-i mahtum (Terra sigillata, Terra Lemnia), ще помогне с чума и подобни болести и ще реагира на отрови. Напитките, които трябва да се сервират на султана Мехмед Завоевателя, се изсипвали в чаша, изработена от тереза силхила, а ако глината не реагира, трябва да се отдели в златна чаша и да сервира на султана.

Игра на Tuluk

 

Играта на Tuluk е един от османски спортове, игран с топка от напомпана кожа на кози (tuluk). Има два отбора – “коженият отбор” (tulukçular) и “козлешкият отбор” (keçiciler). Тюлуккуларките удрят взаимно тюлюка с напомпаните кози кожи, държани бързо в ръцете им. Тези, които паднат на земята са елиминирани от мача, печелившите tulukçular са подредени в нови двойки и продължават играта. Екипът коза поставя високи конични филцови капачки на главите си и рисува лицата си в различни цветове. Те повишават вълнението с виковете си.

МЕТОДИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЛЕКАРСТВА

В производството на наркотици османците използват методи, които ислямската медицина е придобила от древните цивилизации. Минералите са пулверизирани и почистени чрез накисване във вода. Сокове от медицински билки и някои плодове са пресовани и маслата им са извлечени. Някои вещества са сварени до определено ниво, други са събрани от пяната. Други често използвани методи са готвене в пепелта или печене на лекарства в чаша, погребана в огъня.

Карбонизирането при пожар, калцинирането и намаляването до пепел са по-често прилагани за неорганични и животински лекарства. Някои лекарства се рециклират чрез дестилация, като се използват различни алемисти.

В състава на много лекарства се съдържат масла от ароматни цветя като роза, виолетово, хийна, лилия или джудже, заедно с маслото, събрано от балсамовото дърво. Пасти обикновено съдържат различни лекарства с роза и мед. Те са били запомнени под имената на тези, които са открили употребата на една от съставките им или на някоя паста. В “Хелвахан” в двореца “Топкапъ” са подготвени пасти, сладкиши и други лекарства.

Прахообразните лекарства ще бъдат замесени в тесто с помощта на розова вода и ще бъдат изсипани в специални форми. След това таблетките се изваждат от матриците и се сушат, за да се съхраняват. При необходимост, или пациентите ще бъдат принудени да ги глътнат или да ги разтворят във вода и да пият разтвора. На много таблетки ще бъдат написани изцеляващи заклинания като “yâ âlimen bi hâli aleyke ittikali” (аз се доверявам на Теб, който познава моето здравословно състояние). Днес много таблети носят емблемата на компания, която ги е направила (2015 г.).

Таблетките от кехлибар се използват като сърдечни, предястия, храносмилателни средства и особено като афродизиаци. На тези кехлибарени таблети, се намират надписи като “mashallah, sıhhatbâd” (Бог желае, здраве може да дойде) или ” bâd, yâ hâfız” (за добро здраве на този, който запомни Корана), или мотиви на животни като мравки, скорпиони,

или орли.

Сиропите обикновено се наричат шараб или шербет. Сироп от дюля се препоръчва срещу чернодробна болка и гадене.

Виолетовият сироп, използван при заболявания на плеврата, пневмонията и бъбреците или пикочния мехур, се получава чрез кипене на пресни или сушени виолетови ядки за един ден и една нощ, месене и пресоване на намалената маса с филтрирана вода и захар, които след това се съхраняват в стъклени буркани. За една смес, приготвена в двореца “Топкапъ”, се използваха лук, мак, перлен ечемик и цветя.

За производството на лекарства са използвани различни измервателни единици, включително oka (ukyyye / vukıyye / kyyye, 1283g), кантар (44 ока), бусул (18 oka), mudd (20 bushel) , сикъл (1,5 драма), dang (1/6 драма), карат (4 пшенични или 5 ечемичени зърна) и камза или кеф (шепа). В рецепти, някои мерки са представени с единични букви, като (драм), (сикъл), (камз) а, ك (kef).

 

РАБОТИЛНИЦА ЗА СИРОПИ

 

Когато се отваря Дар ал-Шифа, имало отделно място за производство на лекарства, първоначално наречено сироп кухня (Şuruphane), по-късно семинар за паста (Meâcin Kârhanesi). Това място е отворено два пъти седмично за разпространение на лекарства на бедни пациенти. Сиропната кухня, която представлява първата болнична аптека през 1490 г., получила следното оборудване: Да дестилира розова вода и други есенции, три печки (алембика), направени от олово, прибори за приготвяне на сироп, хирургически инструменти, офталмологични инструменти и съставки за очни лекарства , освен това съдове за съхранение на лекарства, пасти, сиропи и масла и сиропи за готвене. Лекарствата се приготвят от “машина за смилане на лекарства и сироп” (edviye-kûb и serbet).

 

ЗЪБНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Що се отнася до зъбните заболявания, османските медицински книги се занимават основно с болки. Ако зъбобол не може да бъде облекчен от лекарства от различни състави, се прилага каутеризация. Беше обърнато внимание на зъбната хигиена, почистването на зъбен камък и използването на избелвачи. Зачервените зъби се отстраняват, след като се раздробяват с акрилни лекарства или се екстрахират с клещи. Прекомерният растеж на венците ще бъде резектиран с ножици, като останалите в челюстта зъби ще бъдат извлечени. Различни заболявания на венците, като кървене, рецесия, разхлабване или сърбеж (пародонтология), са лекувани с различни лекарства.

 

ОЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

 

Османските лекари отделят специално внимание на очните болести и са написали цели книги, посветени само на окото, обясняващи анатомията му. Отоманските хирургични ръководства описват оперативни техники за състояния като клепачи, патергия, панус (васкуларизация на роговицата), катаракта, съкратени клепачи, изпъкнали очи (екзофталмия) и маси в клепача.

Инструментите, използвани за тези операции, са илюстрирани в тези книги.

 

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА УШИ-НОС-ГЪРЛО

 

Що се отнася до ухото, османските медицински текстове се занимават с проблеми като болка, възприятие на шума, сърбеж, червеи, нечистотии, отстраняване на чужди тела или загуба на слуха. За носа се лекуват рак, загуба на мирис (аномия), лоши миризми (ozena), полипи и брадавици и кървене от носа.

Като се имат предвид устната кухина и гърлото, се обясняват заболявания и терапии като операция на лингвистична френула и рана и инфлумация на увула и тонзилите (тонзилит). Голяма част от случаите се отнасят до проблеми като изпускане на гърлото или премахване на кости и други чужди тела. За зашиване на рани в ухото, носа или устната се използва игла с копринена нишка.

 

ХИРУРГИЯ

През 15-ти век всяка видима маса от външната страна на тялото е била в областта на хирургията. Тези растежи са известни като отоци или тумори. Тези маси са били класифицирани според техните клинични характеристики. Тези, които идват заедно с топлина, промяна в цвета (зачервяване) и болка се наричаха абцеси. Те не са лекувани незабавно; лекарите изчакват, докато абсцесът нарастне и след това се отвори и изцеди.

Твърди или кистични маси, които не са имали повишена температура, зачервяване и болка, обикновено се наричат sil’a. Тези видове се отстраняват хирургично.

Туморите под мишниците са били нарязвани във формата на полумесец и натъпквани със стар памук за ден, покрит с мехлем.

 

ТЕЖКИ СЛУЧАИ НА ПСИХИАТРИЧНИ ПАЦИЕНТИ

Силно умствено нарушени пациенти, които могат да навредят на околната среда, са били държани в затворени помещения

 

МУЗИКАЛНА ТЕРАПИЯ В ДАР “АЛ-ШИФА”

 

Когато Евлия Челеби посетил Дар ал-Шифа през 17 век, той съобщава, че певци и музиканти идват в болницата три пъти седмично, за да свирят пред пациентите, особено тези на режими, известни като нева, расте, dügâh, segâh, çârgâh и sûzinâk в науката за музиката, за да ги успокоят.

 

ПСИХИАТРИЧНИ ПАЦИЕНТИ

 

През 17-и век стаите в болницата са заети с богати и бедни, стари и млади хора, заразени с различни болести; в някои стаи умствено болните са изключително шумни: реват като лъвове или крещят в горната част на гласовете си. Тъй като се е смятало, че хубавите миризми дават облекчение на духа, бухури, използван от болницата, кара тамян всяка сутрин и вечер и одоризира сградата, за да успокои умовете на пациентите. През пролетта в болничната градина се събират ароматни цветя като жасмин, роза, лют червен цвят, карамфил или зюмбюл и се дават на пациентите.

Някои пациенти биха подушили тези цветя, други ще ги изядат или стъпчат.

Естетична и реконструктивна хирургия

Османските хирургически книги съдържат и описания на естетичната хирургия за случаи като мъжки гърди (gynecomastia), полидактия (polydactyly), ставни пръсти (syndactyly), увиснал клепач (птоза), инволюционен клепач (ентропион) и корекция на деформации на клепачите (блефаропластика).

 

ГИНЕКОЛОГИЯ

 

През 15 век гинекологичните заболявания са били лекувани от жени и акушерки. В османския период третирането на купчини, брадавици и червени петна в гениталния регион, кипене и абсцеси, момичета, родени с затворена влагалищна вагина и премахване на зародиши, умрели в утробата на майката, са били домейни на жените лекари (табибе). Ако жената пациентка се нуждаеше от операция на камък (литотомия) и жена лекар не е на разположение, лекарите от мъжки пол също могат да се намесят.

На раждането са присъствали акушерки, които могат да бъдат призовани в дома.

 

ЖЕНАТА ХИРУРГ KUPELI SALIHA HATUN

Операциите на ингвиналната херния, извършени от Küpeli Saliha Hatun, се удостоверяват с 21 споразумения за пациенти (съгласни сметки), повечето от тях в годините 1622-24. Тя е научила хирургия от съпруга си Дениз бин Гази, когото е загубила през 1620 г. Всичките й пациенти са мъже, идващи от различни места в Османската империя.

Двама от тях са били еничари, наречени Мехмед Беше и Али Беше. Фактът, че през 17-и век жена хирург ще оперира хернии при мъже, е важен показател за степента на свобода на професията за квалифицирани османски жени.

 

Какво представлява договорът за съгласие на пациента?

 

Законът за съгласие е договор между лекар, хирург и пациент. Пред съда в Шариа, пациентът ще заяви в присъствието на свидетели, че е наел лекар или хирург за съгласувана такса за извършване на лечение или операция. Договорът ще бъде подписан в присъствието на свидетел, гарантиращ, че ако пациентът остане с увреждания или умре в резултат на лечението или операцията, роднините не могат да подадат жалба за кръвни пари или компенсации.

ИМУНИЗАЦИЯ СРЕЩУ ШАРКА ОТ ОДРИН ДО ЕВРОПА

В борбата срещу човешките инфекции, най-големият успех е изкореняването на едрата шарка. Една крачка към този постепенен успех е “турското гнездо на дребна шарка”.

На 1 април 1717 г., след като наблюдава този метод в Одрин, лейди Мери W. Montagu обяснява в писмо до английската си приятелка Сара Чисуел как се прави инокулацията. Докато Едуард Дженър изобретил имунизацията с марихуана (ваксинация) през 1796 г., турската ваксина срещу едра шарка, популяризирана първо в Англия и оттам в цяла Европа, остава единствената надежда в борбата срещу тази болест.

От благодарност за ползата, получена от ваксината срещу едра шарка, Хенриет Инге поръчва опятие в катедралата “Лихфийлд”, за да почете паметта на лейди Мери У. Монтауг, която първа въвежда ваксината от Турция.

 

ОТГЛЕЖДАНЕ НА РОЗИ В ОДРИН

 

От 16-ти век османските източници са предоставили знания за розовите градини и розовата вода на Одрин.

Розовата вода от Одрин е с толкова високо качество, че служи като подарък за Падишах. Сладката кухня (helvahane) на двореца Топкапъ купувала пресни розови листенца и розова вода от Одрин. Розовият сироп, паста и сладкиши, които са били на почит сред падиша и членовете на съда, също идват от Одрин. Предполага се, че розовата паста и розовият сироп имат свойства, защитаващи стомаха и черния дроб. За да се подобри храносмилането, се препоръчва да се вземе лъжица розова паста след хранене, а бременните жени или родилките трябва да вземат пастата преди да си легнат за през нощта.

Одринската роза (Rosa damescena) е пренесена в България от турски търговец в края на 17-и век във фабрика за розово масло в Казанлък. Когато турците по време на османско-руската война от 1877-78 г. напускат България, те взимат розовите фиданки с тях и основават розови градини в Испарта и Бурдур, където продължили да отглеждат розите. Днес все още се произвежда розово масло в Испарта и Бурдур, в съчетание с розовите култури на Одрин и Казанлък.

Всяка година производството на розова вода в Одрин започва в деня на Hıdırellez (6 май) и продължава през целия месец май.

 

ТЕРИАК В ОСМАНСКАТА МЕДИЦИНА

 

В продължение на векове, theriac се използва както като противоотрова, така и като лекарство, способно да подобри всяко заболяване. Предполага се, че е бил първоначално подготвен от царя на Понт, Митридати Еупатор. Подготовката е известна като Mithridaticum, а по-късно римският лекар Андромачус добавя змийско месо към рецептата.

 

Отоманската медицина предпочита венецианския териак (Theriaca Veneta), наречен “tiryâk-ı faruk / tiryâk-ekr”, който се приготвя по рецептата на Андромаус. Този тириак е внесен, както и произведен на местно ниво от османски лекари. Известният османски лекар-хирург от 15-ти век, Шерефедин Сабункуоглу, оставя отровна змия да ухапе финджера му и след това взима териака, който е подготвил предварително и демонстрира неговата ефективност срещу змийската отрова.

Той също така остави змията да ухапе петел и да приложи териака на птицата, която оцелява. Тези проучвания могат да се разглеждат като началото на токсикологията в османската медицинска история.

 

MEETING ROOM

Reserved for events to be held in the Museum. When not in use, visitors will be able to watch a documentary

about the development of the Museum until 2015 and the renovation undertaken by Abdi Ibrahim.

 

PANTRY

In pantry of the Dar al-Shifa’, provisions and raw materials for the production of drugs, including fresh and

dried herbs, ready-made syrups, pastes, and tablets were stored. A reliable storekeeper (kilardar) was employed to look after the store.

 

KITCHEN

In the kitchen of the Dar al-Shifa’, only meals recommended for the patients by the doctors would be prepared. The hospital staff would eat in the soup kitchen. Evliya Chelebi reported that the kitchen prepared three abundant meals per day for the mad and the sick according to their needs. Hunters would bring game

like partridges, pheasants, geese, and ducks, which would also be prepared under the instructions of the doctors.

КОНФЕРЕНТНА ЗАЛА

 

Запазена за събития, които ще се провеждат в музея. Когато не се използва, посетителите ще могат да гледат документален филм за развитието на музея до 2015 г. и обновяването, предприето от Аби Ибрахим.

 

КИЛЕР

В килера на “Дар ал-Шифа” има провизии и суровини за производството на лекарства, включително пресни и изсушени билки, готови сиропи, пасти и таблетки. Назначен е надежден запасител (кидаркар), който да се грижи за килера.

 

КУХНЯ

В кухнята на “Дар ал-Шифа” са бли подготвяни само ястия, препоръчани на пациентите от лекарите. Болничният персонал яде в супената кухня. Евлия Челеби съобщава, че кухнята е приготвяла по три изобилни ястия на ден за лудите и болните според техните нужди. Ловците носят улов като яребици, фазани, гъски и патици, които също се приготвят по указанията на лекарите.

 

ПЕРАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

Праненецът (“цемешуй”) е служителят, който прал дрехите на медицинските и психиатричните пациенти и почиствалвсичко, което се е нуждаело от миене в “Дар ал-Шифа”.

 

ФОНДАЦИЯ И ПОДОБРЯВАНЕ НА ЗДРАВНИЯ МУЗЕЙ

От 1912 г. Абди Ибрахим, лидер на турската фармацевтична индустрия, се ангажира с

подобряване на общественото здраве с решителни, авангардни и иновативни подходи. През 2015 г. обновяват здравния музей в Дар ал-Шифа, като се фокусират върху османската медицина от 15-ти до 18-ти век, правейки съкровищата на турската медицинска история достъпни за обществеността, създавайки музей на държавата, готов да послужи за образованието на бъдещите поколения.