Територията на Бургаския регион е кръстопът на древни цивилизации още от края на VІІ – V хил.пр.Хр. В експозициите на музеите се съхраняват находки – каменни, кремъчни и костени сечива, керамични съдове и идолна пластика от новокаменната и каменно-медната епоха. Те са открити в т.нар. “селищни могили” над 100 на брой, образувани в следствие на хилядолетния живот на малки селища, разположени в близост до водоизточник. В Бургаския залив са открити и потънали селища от бронзовата епоха (ІІІ хил.пр.Хр.) Многобройните каменни котви с различна големина говорят за развитие на корабоплаването в залива още в тази ранна епоха. Доказателство за съществуването на търговски контакти на траките със средиземноморския свят в ХV – ХІІІ в.пр.Хр. е открития край с. Черково, Бургаско, меден слитък от минойски тип.
В богатите на медни и полиметални руди странджански ридове живеят тракийските племена “скирмиани” и “тини”, които създават най-старите металургични центрове в нашите земи.
Природните богатства и благоприятно географско положение на Бургаските крайбрежни зони привличат гръцки заселници, които след края на VІІ в.пр.Хр. създават черноморски търговски колонии, най-известни от които са Аполония Понтийска (Созопол) и Месамбрия (Несебър). В Аполония, която достига своя икономически и културен разцвет още през V в.пр.Хр. е издигнат прочутия храм на Аполон. Тук била поставена статуя – бронзов колос на Аполон, изваяна от известния античен скулптор Каламис. Позната е и друга статуя на Аполон от архаичната епоха, открита в древното селище Антий при днешната военноморска база Атия. От античното селище наричано “Сладките кладенци”, локализирано в днешния бургаски квартал “Победа” произхождат едни от най-красивите червенофигурни съдове, открити по българските земи.
През Римската епоха е основан античния град Деултум, намиращ се на 18 км. югозападно от Бургас. Той е създаден през 69 г. от римски войници – ветерани от VІІІ Августов легион, които в края на военната си служба са поискали като награда „зелена земя”. С укрепването на неговите граници с малки крепости “бурги” е свързано създаването на селище през ІІІ – ІVв., от което води началото си и името на Бургас. Една от крепостните кули на това селище е запазена и днес в м. “Пода” при отока на Мандренското езеро в морето.
Християнството е проникнало в бургаските земи още в края на І – ІІ в. Тук до ХV в. функционирали пет епископски центъра – Несебър, Анхиало, Дебелт, Созопол и Ахтопол.
След основаването на Първата българска държава през 681 г., нейният втори владетел хан Тервел през 708-716 г. присъединил голяма част от Южното Черноморие. Тогава започнало изграждането на големия пограничен окоп “Еркесия” между България и Византия, чието начало е от средновековния град Дебелт.
Историята не свършва до тук! Но тя е ясно доказателство за удобсвата и благоприятните дадености на региона за живот, във времена без съвременните удобства и облекчения.
Днес област Бургас е една от водещите в икономическото си развитие в България, като определящ отрасъл за нейния просперитет е туризма!
Статистическите данни и стратегическите документи информират:
Бургаска област е разположена в югоизточната част на България на територия от 7748,067 кв. км (6,9% от площта на България) и е втората по големина след Софийска област. На изток областта има широк излаз на Черно море /224 км/, на юг граничи с Република Турция, на запад с Ямболска и Сливенска области, а на север – с Варненска и Шуменска области. В областта се намира най-големия залив на Черно море – Бургаския залив с ширина 10 – 12.5 км и дълбочина 10 – 12м. В близост до морския бряг са локализирани лиманните езера Бургаско, Атанасовско и Мандренско, като последното е превърнато в язовир.
Излазът на областта на Черно море повишава нейното транспортногеографско значение. Източната граница е предпоставка за развитието на пристанищното дело, риболова, туризма, външната търговия, за съсредоточаване на производствени мощности и отрасли, разчитащи на вносни суровини.
Геостратегическото положение на областта е фактор от национална величина, който е общопризнат от различни страни в Европа, Азия и Африка. Тук се пресичат традиционалните и новоположени оси на икономическия и политически интерес, както следва: Европа – Близък Изток – Азия; Европа -Среден Изток – Азия; Русия, Украйна, Беларус и Западна Европа.