Намира се изцяло зад граничното съоръжение, на границата с Турция. Обявен при създаването си с името “Узунбуджак”, днес в научната литература се назовава “Лопушна”. В него са едни от най-старите буково-дъбови гори на Странджа.  В резервата особено характерни са горите с вечнозелен подлес от странджанска зеленика. Често срещани редки и защитени видове тук са лавровишнята, колхидският джел, червената пираканта, странджанската боровинка, едроцветната звъника, дилянката, волският език и др.

От влечугите се срещат почти всички видове, характерни за Странджа, включително жълтокоремник, балкански гекон, вдлъбнаточел и леопардов смок. Често срещани бозайници са  сърна, елен, дива свиня, лисица, чакал, дива котка, златка и вълк.

До 30-те години на миналия век тук се е срещал и рисът, но с навлизането на човека в странджанските дебри, красивият и потаен хищник изчезва.