Силкосия- намира се в землището на с. Българи и с. Кости, община Царево с площ 1022 хектара. Обявен е за резерват поради особено ценните и редки горски дървесни видове, както и характерна храстовидна и тревиста растителност, което представлява голям интерес от дендрологично, флористично, фитогеографско и екологично гледище. Той е първия резерват в България съхраняващ ценно растително и животинско богатство. Типичен представител на горско-дървестните съобщества на Странджа. Растителното богатство на резервата е значително. Установено е наличие на 260 вида висши растения, което представлява 22,6 % от Странджанската флора и предава висока стойност на защитената територия. Установени са 16 вида реликтни и 3 вида ендемични растения. Най-впечатляващи са горските формации от горун, източен бук и подлеса от вечно зелени храсти с относителна първичност. Срещат се и формации от благун и пирен. Наред с представителите на средиземноморската флора тук се срещат евксински и понтийски видове, които предават неповторимия вид на съобществата като: странджанската зеленика, лъжник, понтийското вълче лико, битински синчец, мушмула, източен лопох, чашкова звъника  и др. В резервата се срещат повече от 50 защитени животински вида- бозайници, птици, влечуги.

Узунбуджак –намира се в близост до с. Кости. Обявен за опазване на вековни широколистни , смесени гори от дъб и източен бук. Общата площ е 2581 хектара. Буферната му зона е 488 хектара. Стръмните терени на територията му предават планински характер. Южна граница е р. Резовска, в която се вливат много потоци събиращи води от многобройните дерета. В парка е най-голямата защитена територия. В него се опазва голяма част от фитофонда на северна Странджа, популации  на 61 консервационно значими вида и представителни съобщества и хабитати, характерни за евксинските фитогеографски провинции.

Европейската значимост на резервата е идентифицирана чрез определянето му като ,,субмясто,, в КОРИНЕ място ,,Странджа,,. Резерватът е част от ,,орнитологично важно място Странджа,, и има Европейско и световно значение за опазване на орнитофауната. Растителността в резервата е горска и принадлежи към южноевксинския тип мезофитна широколистна горска растителност с основни видове –източен бук и източен горун с характерно участие на терциерни реликти, като странджанския дъб,  лавровишна, странджанската зеленика, понтийско бясно дърво, колхидски джел, чашковидна звъника, странджанска боровинка, кавказка иглика, дива мушмула и др. В резервата са установени 651 вида и подвида висша растителност,  принадлежащи към 329 рода и 85 семейства. Орнитофауната в резервата е доста разнообразна. Многообразието е и при земноводните и влечугите. От рибите най-характерния вид е ендимичния резовски карагьоз. Среща се и черна мряна. Голямото флористично и фаунистично богатство, което притежава резервата Узунбоджак и редките реликтни видове, които са защитени в него, определят особено важното му място в запазването но биоразнообразието в Странджа.

Витаново – е в землището на гр. М. Търново до  Българо–Турска граница. В него са запазени първичните гори от източен бук и източен горун, както и характерната за тази част от Странджа флора и фауна. Установени са 51 вида дървета и храсти, 411 вида тревисти растения. Важен компонент на подлеса тук са видовете: подезичния залест, странджанско бясно дърво, бодливия залист, мушмула , лавровишня, колхидски джел. Средната възраст на горите е 90-110 години.

Средока – разположен е между гр. М. Търново и с. Стоилово, през живописно трудно достъпно ждрело. Характерни за резервата са Буковите гори с лавровишня и джел. Присъстват и особен вид дъбови гори, растящи на стръмни терени смесени с лъжник. Резерватът е съвкупност от характерни екосистеми, представени от букови гори и находища от редки и защитени видове, вписани в Червената книга. Този район на Странджа е характерен с големите количества калуна. Преобладават смесени гори от източен бук, източен горун и благун. Има чисти гори от източен бук на възраст 140 години. Тук се срещат ендемичните за Странджа червена пираканта, лавровишня, чашковидната звъника, понтийското бясно дърво, странджанската боровинка, колхидски джел. Средната възраст на горите в резервата е 77 години.

Тисовица – намира се в трудно достъпен район в близост до селата Българи и Кондолово. Той е типичен горски резерват. Обявен е за опазване на естествени горски екосистеми от източен бук, източен горун, както и за местообитание на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Характерни за него са странджанската зеленика, понтийското бясно дърво, колхидския джел, обикновения тис и др.