Stone on stone, welded together for six centuries. 174 beautiful arches, facing the view of almost 1.3 km. It is the longest stone bridge in the world, which probably is not suspected by many that it is only three hours from Bourgas. It was built over the Maritsa River’s tributary – Ergene River, close to the Turkish city of Uzunköpru. Even though it is 600 years old, it looks solid and unshakable so far.

The historical landmark actually gives the name of the town itself – in Turkish, Uzun köprü stands for Long Bridge. Entering the city, if you are with a car or a small van, you will enjoy the view, passing through it. If you drive a heavier vehicle, you will see it from the side because it will redirect you to the new bridge. Until recently, the road to the Dardanelles still passed through the ancient facility, but now the alternative bridge, parallel to the old one, is already in use.

The stone bridge was built by  Muslihiddin, who was eminent for his time. The order for his ascension is to the Ottoman sultan Murad II. The facility was strategically important because it linked the European part of the Ottoman Empire on the Balkans,  and Anatolia in Asia. The bridge built of stones has 174 arches, some are tapered, others are rounded. Its length was 1392 meters at the time, says a plate raised at the beginning of the facility. Now its length is 1238 meters, but it does not take away the least of its grandeur as well as his title,  compleте the local – the longest bridge in Turkey, Europe and the world.

Between the stone legs and the arches of the bridge there are beautiful figures of an elephant, a lion and various birds. The Ergene River, which has a relatively large bed in this place, passes under several archways. The rest are on land. The stone bridge comes in place of wooden bridges, which for one reason or another have been destroyed. That is why the Sultan has the task of building a strong stone bridge one of his best architects.

Local residents tell the legend of how difficult the bridge is raised. Three brothers built it. The stones were on their heads. Their women also came to the building. But it happened that after hard work the brothers laid the foundations in the evening, and in the morning they have been destroyed. The eldest brother said, ” We must give a sacrifice  and this should be the wife who first will come to the bridge tomorrow. ” In the morning it seemed like a miracle – the foundations were for the first time in place. And the three wives of the three brothers came smiling together, holding hands.

 

In the years back, many Bulgarians lived in Uzunkupru. According to the statistics of Professor Lubomir Miletic in 1912 there were 183 exarchic Bulgarian families with 1011 people. At the outbreak of the Balkan War that year 12 local residents became volunteers in the Macedonian-Adrianople Corps. The Bulgarian population moved out of there after the Inter-Allied War in 1913. Part of the refugees were accommodated in the village of Arpianilli.

 

Currently, Uzunköpru is a county center and municipality in Edirne Vilayet in the northwestern part of the country. Its population now stands at 40,000 people. In its streets you can see the typical one-time shops, and there are modern shops. Small buses provide the link between the different parts of the town. The bulk of people are busy in trade, administration, and there are several key businesses near Uzunköpru. They deal with processing olives, rice, margarine, there are also mills and fodder workshops. In fact, large areas of arable land around are rice fields. Turkish rice is famous for one of the highest quality. For this reason, besides the mandatory baklava, Turkish delight, the so called in Turkish sweet dessert  “ pishmanie”, almost all Bulgarians come together with a packet of rice. Clothes, detergents and medicines are also bought, which are cheaper than the native ones.

Most people in Uzunkupru live in small beautiful blocks of flats on 4-5 floors. The majority of the barbecues are obligatory for our neighbors – open grills, fireplace type, on the terraces. There are hospitals, many schools and various social institutions for children and adults with disabilities. In the municipality, the schools have a total of 51. The schools are modern, classrooms have interactive, multimedia boards with an Internet connection. Children, in most cases, have uniforms in a contemporary style.

Камък върху камък, споени заедно в продължение на шест века, 174 красиви арки са на протежението на почти 1.3 км. Това е най-дългият каменен мост в света, който е само на три часа път от Бургас. Той е построен над притока на река Марица – река Ергени, близо до турския град Узункопрю. Макар че е на 600 години, той изглежда солиден и непоклатим досега.
Историческата забележителност всъщност дава името на самия град – на турски, Uzunköprü означава “Дългият мост”. Влизайки в града по него ще се насладите на гледката.

Каменният мост е построен от Муслихиддин, който е бил известен за времето си архитект. Неговото издигане е по заповед на османския султан Мурад II. Съоръжението е стратегически важно, защото свързва европейската част на Османската империя на Балканите и Анадола в Азия. Мостът, изграден от камъни, има 174 арки, едни са заострени, други са заоблени. Неговата дължина е 1392 метра по това време, казва плоча, поставена в началото на моста. Сега дължината му е 1238 метра, но не отнема ни най-малко от неговото величие, както и от славата му на най-дългия каменен мост в Турция, Европа и света.
Между каменните колони и сводове на моста има красиви фигури на слон, лъв и различни птици. Река Ергене, която е относително широка на това място, минава под няколко арки. Останалите са на сушата. Каменният мост идва на мястото на дървени мостове, които по една или друга причина са били унищожени. Ето защо султанът дава задача на един от най-добрите си архитекти да изгради здрав каменен мост.
Местните жители разказват легендата за това колко трудно е е бил построен мостът. Строили го трима братя. Носели камъните на главите си. Жените им също идвали на строежа. Но ставало така, че братята с тежък труд полагали основите вечерта, а сутринта те се загубвали. Най-големият брат казал: „Нужна е жертва, ще дадем курбан. Това ще е жената, която първа дойде на моста“. На сутринта сякаш станало чудо – основите за първи път си били на мястото. А трите жени на братята дошли усмихнати заедно, хванати за ръце.

В годините назад много българи са живяли в Узункопрю. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 г. в града имало 183 екзархийски български семейства с 1011 души. При избухването на Балканската война същата година 12 местни жители стават доброволци в Македоно-Одринското опълчение. Българското население се изселва от там след Междусъюзническата война през 1913 година. Част от бежанците били настанени в село Арпиянли.
В момента Uzunköpru е окръжен център и община в Одринския вилает в северозападната част на страната. Сега населението му наброява 40 000 души. На улиците му можете да видите традиционните малки дюкянчета, но има и модерни магазини. Малки автобуси осигуряват връзката между различните части на града. По-голямата част от хората са заети в търговията, администрацията и в няколко ключови бизнеса близо до Uzunköpru. Занимават се с преработка на маслини, ориз, маргарин, има също мелници и цехове за фураж. Всъщност големи площи от обработваемата земя наоколо са оризища. Турският ориз се смята за един от най-качествените. По тази причина, освен задължителните баклава, локум, пишмание, почти всички туристи се прибират и с някой пакет ориз.

Повечето хора в Узункуруру живеят в малки красиви жилищни блокове на 4-5 етажа. В общината има общо 51 училища. Те са модерни, всички класни стаи са оборудвани с интерактивни мултимедийни дъски с интернет. Децата, в повечето случаи, имат униформи в съвременен стил.

Камък върху камък, споени заедно преди цели 6 столетия. 174 красиви арки, нижещи се пред погледа на почти 1,3 км. Това е най-дългият каменен мост в света, за който вероятно мнозина не подозират, че е само на три часа път от Бургас. Построен е над притока на река Марица – р. Ергене, до турския град Узункьопрю. И макар да е на 600 години, изглежда здрав и непоклатим и досега.
Историческата забележителност всъщност дава името и на самото градче – на турски Uzun köprü означава Дългия мост. Влизайки в града, ако сте с кола или малък микробус, ще се насладите на гледката наоколо, преминавайки по него. Ако се возите с по-тежко превозно средство, ще го зърнете отстрани, защото ще ви пренасочат към новия мост. Доскоро пътят към Дарданелите все още минаваше по древното съоръжение, но сега вече се ползва алтернативният мост, успореден на стария.

Каменният мост е построен между 1426 г. и 1443 г. от изтъкнатия за времето си архитект Муслихиддин. Заповедта за издигането му е на османския султан Мурад II. Съоръжението е имало стратегическо значение, защото е подсигурявало Османската империя в посока Балканите и Анатолия. Изграденият от ломени камъни мост има 174 арки, някои са заострени, други с обла форма. Дължината му е навремето е била 1392 метра, свидетелства плоча, издигната в началото на съоръжението. Сега дължината му е 1238 метра, но това не отнема ни най-малко от величието му. Както и от титлата му, допълват местните – най-дългият мост в Турция, в Европа и света.
Между каменните крака и сводовете на моста се забелязват красиви фигури на слон, лъв и различни птици. Река Ергене, която на това място е с относително широко легло, минава под няколко от арките. Останалите са на сушата. Каменният мост идва на мястото на дървени мостове, които по една или друга причина са разрушени. Затова и султанът натоварва със задачата да построи здрав мост от камък един от най-добрите си архитекти.
Местни жители разказват легенда колко трудно е издигнат мостът. Строили го трима братя. Камъните се носили на глава. Жените им също идвали на строежа. Но станало така, че след тежък труд братята полагали основите вечерта, а сутринта те се загубвали. Най-големият брат казал: „Нужна е жертва, ще дадем курбан. Това ще е жената, която първа дойде на моста“. На сутринта сякаш станало чудо – основите за първи път си били на мястото. А трите жени на братята дошли усмихнати заедно, хванати за ръце.

В годините назад в Узункьопрю живели немалко българи. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 г. в градчето имало 183 екзархийски български семейства с 1011 души. При избухването на Балканската война същата година 12 местни жители стават доброволци в Македоно-Одринското опълчение. Българското население се изселва от там след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от бежанците били настанени в село Арпиянли.

В момента Узункьопрю е околийски център и община в Одрински вилает в северозападната част на страната. Населението му сега наброява към 40 000 души. По уличките му се виждат типичните за едно време дюкянчета, има и модерни магазини. Малки автобусчета осигуряват връзката между различните части на градчето. Основната част от хората са заети в търговия, администрация, има и няколко ключови предприятия край Узункьопрю. Занимават се с преработка на маслини, ориз, маргарин, има също мелници и цехове за фураж. Всъщност големи площи от обработваемата земя наоколо са оризища. Турският ориз минава за един от най-качествените. По тази причина, освен задължителните баклава, локум, пишмание, почти всички българи се прибират и с някой пакет ориз. Търсят се също дрехи, домакински препарати и лекарства, които са по-евтини от родните.
Повечето хора в Узункьопрю живеят в малки кипри кооперации на по 4-5 етажа. Мнозинството имат задължителните за съседите ни барбекюта – открити скари, тип камина, на терасите си. Има болници, доста училища и различни социални заведения за деца и възрастни с увреждания. В общината учебните заведения общо са 51. Школата са модерни, класни стаи разполагат с интерактивни, мултимедийни дъски с връзка с интернет. Децата, в повечето случаи, са с униформи в съвременен стил.

Животът не е скъп, особено ако знаеш откъде да пазаруваш. Защото например едно и също пишмание се предлага за 2,5 и за 5 турски лири от съседни места. Килограм баклава пък варира от 9 до 25 и нагоре лири. Но пък казват, че и качеството е различно. За предпочитане са големите магазини или тези – тип складове, където цените са тънки пред магазинчетата по главната. Освен кеш в турски лири, не е проблем да пазарувате и с карта, захранена с БГ-левове. За хапване може да вземете дюнер за 2,5 – 3 турски лири, което е под 2 български лева. Но пък е натъпкан догоре с месо. Много популярни, не само в Узункьопрю са заведенията за бързо хранене. Там гладни няма да останете. Освен че ще ви нагостят добре и изключително бързо, няма да се охарчите много. Но се пригответе да ядете люто или поне пикантно. То се сервира задължително, независимо от предпочитанията на посетителите. Лютите чушки, лукът, пикантните подправки по закон са на масата. Опитвайте внимателно и самите блюда, защото повечето също са леко пикантни. Иначе всичко е много вкусно. Може да заложите на нещо традиционно за турската кухня или на класика – порция кюфтета или кебапчета с гарнитура. Бройката от 8 кюфтета обаче със сигурност ще ви дойде в повече. Но турците обичат да има. Това важи и за чая. Той се пие от сутрин до вечер в малките стъклени чашки, познати ви от турските филми. Като изпиете първата, веднага се долива. Чаят е черен и доста силен и ободряващ. Не случайно сутрин често го сервират вместо кафе. Турското кафе пък е просто божествено. Има го в различни разновидности и винаги се сервира с чаша вода. А десертите – няма толкова сладки, в буквалния смисъл, сладкишчета, кремчета и тем подобни сладкарски изкушения. Накрая задължително всичко завършва с обливане на ръцете с одеколон с лимон за дезинфекция.
Но най-важното е, че съседите ни са олицетворение на гостоприемност и добронамереност. Винаги те посрещат с усмивка, винаги те поздравяват и могат да те поканят в дома си, дори и да сте се запознали преди минути.

 

Life is not expensive, especially if you know where to shop. For example, the same piquancy is available for 2.5 and for 5 Turkish liras from adjacent locations. Kilogram of baklava ranges from 9 to 25 and upwards liras. But they say the quality is different. Preferrably, there are large stores of those – a type of warehouse, where the prices are thinner than the shops on the main street. Apart from cash in Turkish liras, there is no problem shopping with a BG-lev card. For a meal, dune kebab, you can get one for 2.5 – 3 Turkish liras, which is under 2 Bulgarian Leva. But it’s packed with meat. Very popular, not only in Uzunköpru are fast food restaurants. There you will not stay hungry.  What is more, they will treat you well and you will not have to spend much. But prepare to eat hot or at least spicy. It is necessarily served regardless of the preferences.

Hot peppers, onions, hot spices by law are on the table. Try the dishes as well, because most are also slightly spicy. Otherwise everything is very tasty. You can bet something traditional for Turkish cuisine or classic – a portion of meatballs or kebabets with a side dish. The count of 8 meatballs, however, will surely come to you more. But the Turks love to have. This also applies to tea. They drink from morning till night in the small glass cups known from Turkish films. When you drink the first one, it is immediately added. The tea is black and quite strong and refreshing. It’s not accidental in the morning that they often serve it instead of coffee. Turkish coffee is simply divine. It is in different varieties and is always served with a glass of water. And the desserts are not so sweet, in the literal sense, sweets, creams and similar sweet-temptations. Finally, it must end with pouring hands with cologne with lemon for disinfection.

But most importantly, our neighbors are an example of hospitality and good will. They always meet you with a smile, they always greet you and can invite you to your home, even if you have met a few minutes ago.

To the south of the Panoramic Pavilion, there were three adjacent pavilions, constructed for Mehmed IV, Mustafa II, and Ahmed III. There were also harem rooms for the sultan’s mother, his four wives, consorts, princes. All these buildings have been destroyed. Walking further to the north of the Panoramic Pavilion and crossing a small stream, you will reach another heavily damaged but visible structure of Water Depot (Su Maksemi). This building, which is rarely mentioned in the publications about Edirne New Palace, has a rectangular plan. The building has three floors and a basement. The first floor, rising on the two-partition basement floor, is divided into two sections. The third floor consists of a single room, located in the east-west direction. No known inscriptions provide the date of its construction, but on the basis of its architecture and building materials, the researchers attribute it to the 15th century. The interior walls of two rooms with cradle vaults, situated on the first floor of the building, were plastered with cement mortar, probably during the military use of the palace in the 20th century.

Sand Pavilion Bathhouse (Kum Kasrı Hamamı) lies to the east of the Panoramic Pavilion. This simple bathhouse, built by Mehmed the Conqueror, consists of three main sections, known as sıcaklık (caldarium – hot water room), ılıklık (tepidarium warm water room), and soğukluk (frigidarium – cold water room). These three sections are covered with three small domes. The bathhouse used to be connected to the main palace with a walkway. These baths were once used by the favourite concubine of Suleiman the Magnificient, the famous Hürrem Sultan (Roxolane). Archaeological excavations were undertaken there in 2000, revealing the existence of water supply system. The current appearance of the Sand Pavilion Bathhouse results from heavy restoration works, finished in 2011.

Imperial Kitchen (Matbah-ı Amire) is located to the south of the Panoramic Pavilion, on the other side of the modern road. It is a long, rectangular-plan building covered with eight domes. The western part of the structure is divided into four square spaces, and two equally large sections on the east side are divided into two square spaces. Each space is covered with a dome. There are four rectangular hearth furnaces made of bricks in the interior of the building and cut-stone chimneys on the roof. The building has been heavily renovated. Extensive excavations were carried out around the Imperial Kitchen in 2013, as can be seen to the south of the structure.

 

More historical structures stand close to the palace ruins, next to the oil-wresting stadium. The first of these is the so-called Justice Hall (Kasr-ı Adalet). It is a stone rectangular tower with a pointed metal roof, erected in 1561 by order of Sultan Suleiman the Magnificient. It is the only structure of the palace complex that remained intact. It is located next to the tiny Mehmet the Conqueror Bridge.

Just next to this tower, two stone columns with square bases still stand. The column on the right side was called the Respect Stone (Seng-i Hürmet) where the subjects could place their petitions to the sultan. The left column was called the Warning Stone (Seng-i İbret). Its name perfectly reflects its function was to display the capitated heads of criminals or the palace officials who fell out of the sultan’s favour.

Other structures from the Ottoman times in the area of the palace are the bridges that lead to the Sarayiçi Island: Şahabeddin Paşa Bridge from 1451, Mehmet the Conqueror Bridge from 1452, and Suleiman the Magnificient bridge from 1553-1554. They are discussed in a separate text.

Northeast to the Sand Pavilion Bathhouse, a prayer platform (namazgah) is situated which was built in the second half of the 16th century. Behind its marble mihrab, there is a fountain (Namazgâhli Çeşme).

Finally, as the palace was built near extensive hunting ground, there is the Hunting Lodge (Bülbül Kasrı or Av Köşkü), hidden the forest to the north-east of the palace comlex and the olive oil wrestling stadium (41.693987, 26.564407). It was built in 1671 by Mehmed IV, not surprisingly known as Mehmed the Hunter. It remained partly intact but underwent a restoration in 2002, funded by the municipality of Edirne. According to an existing drawing, the mansion, rising on a square-shaped pedestal, was built with regularly cut stones and had a folding roof.