Въпреки световната слава през 2011 г., когато джамията Селимие е била вписана в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство и фактът, че Одрин е бил османската столица, не много туристи осъзнават, че е възможно да се видят останките на двореца построен там от османските султани. Оправданието може да бъде лошото състояние на запазване на тази структура. Въпреки това е целесъобразно да отидете до остров Sarayiçi, Сарайъчи, на река Тунджа, за да видите все още неясните останки от тази структура. Допълнителна атракция за посещение на това място е близостта на модерния стадион, където се провеждат известните състезания по борба т.нар. пехливанлък или мазни борби.
Строежът на двореца в Одрин започва през 1450 г. по заповед на султан Мурад II. За своето местонахождение са избрани ловните стопанства на западния бряг на река Тунджа. Той е по-далеч от центъра на Одрин, отколкото Стария дворец (Сарай-и Атик), на чието място по-късно построената джамия Selimiye.
Когато Мурад II почива, една година по-късно, работата е прекратена за известно време и след това възобновена по заповед на султан Мехмед II, завоевател на Константинопол. Несъмнено с падането на Византия и преместването на османската столица в Константинопол през 1453 г., Одрин изгуби значението си за предишния век, но строителството на двореца приключва през 1475 г.
Дворецът се нарича Сарай-ъ Сидид-Амир (т.е., новият императорски дворец) и систематично се разширява. Украсата и разширяването на двореца се дължат на ангажирането на последователните султани, включително Сюлейман Великолепни и Мехмед IV.
Сюлейман Великолепни заповядва да се строят водни пътища към двореца и мостове към другите сгради. Дворецът е заобиколен от градина от плодни дървета и цветя. В тях живеят диви и домашни животни, както и стада птици. Тази частна градина на султана е преустроена през 1552 г. от главния градинар Синан Ага. Детайлното описание на градините на двореца е предоставено от Евлия Челеби, която той нарича Хюнкар Бахчеси Сарай – Двореца на императорската градина. Евлия Челеби разказва, че районът, простиращ се от двореца до моста е бил залесен, а на юг от двореца имало ливади. Градината е покрита с лалета, а канавката пълна с декоративни дървета като върби, кипариси, тополи и елми, с всички видове диви животни и птици. Градинският комплекс е бил контролиран през цялото време от главния градинар и от три хиляди помощници.
Дворецът е изоставен през 1718 г., когато султан Ахмед III решава да управлява само от Истанбул. През този период дворецът попада в състояние на разорение, причинено от земетресението през 1752 г. и пожарът през 1776 г. През 1768 г. султан Мустафа III се завръща в Одрин. Интересното е, че като се връща в двореца в Одрин, той се завръща на мястото, където е роден през 1717 година.
Части от двореца са били ремонтирани по време на управлението на султан Махмуд II през 1825 г. За съжаление, скоро след това дворецът бил тежко повреден по време на руската окупация на Одрин през 1829 г. Руската армия използвала двореца като военен лагер. Много сгради от дворцовия комплекс са претърпели реставрация между 1868 и 1873 година.
През 2009 г. започват реставрационните работи в двореца. Работата по разкопките и реконструкцията е ръководена от професор Мустафа Юзер от университета Bahçeşehir в Истанбул. Реставрационният проект започва от дворцовите кухни, а през 2011 г. бе ремонтирана Банята- Sand Sand Pavilion.
През юли 2013 г. новият портал за новини Hürriyet Daily News информира за важни археологически находки от района. Сред изкопаните предмети са кухненски прибори и съдове, които ще позволят на учените да изучават тайните на османската кухня.
По време на своето великолепие дворцовият комплекс се състои от 72 сгради, включително 18 бани и осем джамии. Около 34 хиляди души живея в района на двореца. Тези жители са обслужвани от шест хиляди души персонал. По това време дворецът Одрин се съревновавал с двореца Топкапъ в Истанбул със своя размер и луксозно обзавеждане.
Ако започнете да разглеждате забележителностите от района на паркинга, първата структура, която можете да видите, е Портата Felicity (Bab’üs Sa’ade), наричана още “Портата на белите евнуси” (Ak Ağalar Kapısı). Реконструирана е през 2001-2004 година. Той води до основната сграда на двореца, известна като Панорамен Павилион (Cihannüma Kasrı) или Имперски Трон (Taht-i Hümayun). Сега тежко повреден, той някога се е състоял от стаята на султана, зала за флагове, библиотека, малка джамия и други стаи. Тя е построена между 1450 и 1451 като седем етажна сграда с осмоъгълна стая на последния етаж. Първоначалните археологически разкопки на този паметник са извършени през 1956 г., но все още не са реконструирани.