Ние сме младежки туристически клуб от Английската езикова гимназия в Бургас. Една ранна сутрин започнахме пътуването си до съседна Турция. Нашата цел беше да посетим одринския регион и да видим най-интересните места по пътя си. Всички очаквахме с нетърпение срещата с близката и в същото време далечна култура, пропита със сладостта на “баклавата” и аромата на лимонената вода и изпълнена с протяжните песни на ходжите от минаретата на джамиите. Прекосихме живописната Странджа планина и пътят продължи през оризовите полета та чак до Узункопрю. Името му идва от най-дългия каменен мост в света, по който влизаме в града. Историческата забележителност дава името на самия град – на турски език, Uzunköprü означава “Дългият мост”. Това е най-дългият каменен мост в света, построен от известния за времето си архитект Муслихиддин по заповед на османския султан Мурад II. Човек се чувства странно, когато вижда такова величествено архитектурно съоръжение. То внушава монументалност и предизвиква възхищение. При влизането в града става очевидно, че хората са заети главно в земеделието. През прозореца на автобуса видяхме трактори, товарни камиони и складове, пълни с ориз и други зърнени храни. Животът в такъв град изглежда спокоен и предсказуем. За нас беше изненада, че бяхме настанени в малък бутиков хотел, в който останахме няколко дни. Не можем да не споменем и гостоприемството на нашите турски приятели. Те ни посрещнаха в училището си “Muzaffer Atasay”. Нашето пристигане предизвика голям интерес сред турските ученици, които ни гледаха от прозореца, след което тръгнаха след нас и ни поздравяваха в коридорите на училището. Това, което ни впечатли най-много в турското училище, бе неизбежната комбинация от строги правила, последвани от традиции и нови технологии. Ние се радвахме на гостоприемството от името на директора. Нашите партньори от турския “Младежки туристически клуб” показаха презентации за обектите, които трябваше да посетим в Узункюпрю. Нашият експертен екскурзовод разказа за най-интересните туристически места в България. После започна обиколката ни из града.

Посетихме възстановената църква “Св. Йоан Кръстител “, превърната в музей. На първия етаж имаше странна изложба от камъни, показваща магията на майката природа – глави на мъже и животни, намерени от овчар. На втория етаж са показани триизмерни картини със сцени от Библията. Това наистина беше интересно място, защото тази църква не е била активна от 1930 г. и е възстановена от общината. Видяхме и други интересни места като джамията Мурадие, Паметникът на свободата, но някои останаха за следващото посещение в града.

На следващия ден продължихме пътуването си до Одрин. 2011 г донася световна слава на Одрин, когато джамията Селимие е вписана в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО както и фактът, че Одрин е бил османска столица довежда много туристи в града. Нашето посещение започна от османския дворец в Одрин – Сарай – Чедид – Амир. Той се намира в северната част на Одрин. Възможно е да отидете там от центъра на града, като тръгнете от джамията Селимие. Строежът на двореца в Одрин започва през 1450 г. по заповед на султан Мурад II. За своето местонахождение са избрани ловните стопанства на западния бряг на река Тунджа. Дворецът се нарича Сарай-ъ Сидид-Амир (т.е., новият императорски дворец) и систематично се разширява. Украсата и разширяването на двореца се дължат на ангажирането на последователните султани, включително и Сюлейман Великолепни и Мехмед IV. Кулата на правосъдието Касри е пред двореца. Построен от Великия архитект Синан по искане на султан Сюлейман Великолепни през 1562 г., той отразява архитектурния стил на Селджук. Кулата е изработена от камък и е използвана като място за срещи на Divan-I Humayun (Министерски съвет) и на Върховния съд. Тук владетелят, упражнява власт от името на суверена. Близо до него се намира фонтан, чиято роля е да заглушава важните изказвания на това място.

В непосредствена  близост до двореца може да се посещава фестивалът за пехливанска борба на Kırkpınar, включен през 2010 г. в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Той се провежда в Одрин, Турция всяка година през юни. Хиляди хора от различни възрастови групи, култури и региони пътуват всяка година, за да видят “Пехливан” (борци) за битката на Златния пояс на Киркпинар и титлата за Майстор-Пехливан.

Следващата ни спирка е в Музея на здравеопазването в Одрин. Музеят на здравеопазването (улица Sağlık Müzesi) е уникално място, разположено в района на джамията “Султан Баязид II” в Одрин. В него се помещават пресъздадени стаи от болница от османския период. Музеят е вторият най-посещаван исторически обект в Одрин, след джамията Селимие. Болницата е наречена Darüşşifa на старо турски, от арабската дума Dar al-Shifa. Той е открит по времето на султан Баязид ІІ през 1488 г. Той е лекувал пациенти повече от 400 години до 1909 г. Точно до болницата имало медицинско училище, което обучавало лекари за Османската империя до края на 19 век. Болницата и училището формират един от най-важните медицински центрове в Близкия изток. Османската медицина е основана на традицията на турско-ислямската медицина. Идеите, изразени от Авицена и Ал-Фараби, са приложени в османската болница в Одрин. Сред използваните конвенционални методи трябва да споменем терапията със звука на водата, музикалната терапия, ароматерапията и ръчната терапия. Пациентите, страдащи от неврологични и психиатрични разстройства, са лекувани с тези терапии в Одрин, когато в Западна Европа има случаи на изгаряне на хората с умствени проблеми от практикуващите черна магия. Забележително е, че залата е архитектурен шедьовър с отлична акустика. Медицинското училище е до болницата. Това е елитен университет, който преподава иновативни подходи в хирургията и лечението на душевно болни хора. Неговите ученици могат да прилагат своите знания, докато практикуват в местната болница. Този музей, единственият по рода си в Турция, е получил много национални и международни награди, включително и Европейския музей на годината, награден през 2004 г. от Съвета на Европа.

Следващото място за посещение беше Паметникът, посветен на Договора за мир в Лозана. Караагач е даден на Турция като военно обезщетение, уговорено с Договора за мир в Лозана. Той се намира в Одрин, на 10 километра от центъра, в близост до река Марица, във върбовата гора, където именията и резиденциите с големи градини показват архитектурните особености на периода. Река Марица е границата между Гърция и Турция, освен на едно място, старата станция на Одрин в живописния квартал Караагач. Това е единствената територия на Турция на запад от река Марица и място, което човек не трябва да пропуска, когато отиде в Одрин. Интересна е сградата в квартал Караагач, която е била използвана като жп гара до 1972 г. След това тя е дадена на университета “Тракия“ за социално съоръжение. Сградата на гарата е един пример за железопътна архитектура от края на XIX век.

Паметникът на Лозанския договор е от железобетон, състоящ се от колони, които са имплантирани на 3 конзоли, залепени към основната плоча с ъгъл от 45 градуса и независими една от друга. Фигурата на млада жена, която е разположена на височина 4.20 м от предната страна на този кръг, олицетворява законността. Гълъбът в една от ръцете на младата жена представлява мир и демокрация, а документът в другата й ръка представлява мирният договор в Лозана.15-метровият полукръгъл басейн, разположен в краката на паметника, символизира моретата, които обикалят Турция.

Другите места, които посетихме, бяха религиозни. В Одрин всички религии са уважени. Разбира се, имаше няколко джамии, но също така имаше синагога и православна църква. Българската православна църква “Св. Георги” се намира в квартал Барутлук, улица Тавукчу в Одрин. Църквата е построена през XIX век, а богослуженията започват от 24 юли 1880 г. Църквата е доста богата на икони. В сградата иконите на Исус, Дева Мария, Йоан Кръстител и други светии са в добро състояние. Отделно от тези молитвени икони, има и дидактически икони, представящи Светата Троица. Докато се разхождате по улиците на стария квартал в Одрин, лесно можете да стигнете до улица Maarif. Там, в южната й част, се намира новопостроената сграда на Египетската синагога (Edirne Büyük Sinagogu). Съдбата на тази сграда отразява бурната история на еврейската общност в Одрин, веднъж многобройна и сега почти несъществуваща. Новата синагога е оформена по модел на известния “Leopoldstädter Tempel” – най-голямата виенска синагога, тъй като е предназначена да демонстрира постиженията и модерността на общността. Гранд синагогата в Одрин е проектирана от френския архитект France Depré в архитектурния стил на мавритански възход. Бяхме удивени от красивата сграда на синагогата.

Не пропуснахме, разбира се и главната пешеходна улица, от която надникнахме и в пазара на Али паша.

По пътя към Селимие Джамия минахме през Selimiye Arasta (покрит базар), който е бил построен, за да осигури приходи на Джамията във времето на султан Мурат III. Днес повечето от магазините в покрития базар продават туристически стоки и това е важно място за пазаруване на туристите, които идват да посетят джамията Селимие.

Джамията Селимие е построена между 1566 и 1574 г. по заповед на султан Селим II.

Джамията Селимие е най-важният и в същото време най-известният исторически паметник на Одрин. Тази османска империална джамия е проектирана от Мимар Синан, най-известният архитект на Османската империя, който е издигнал  повече от 300 сгради, включително мостове, медресета (теологични училища) и джамии.

Джамията Селимие се счита за най-хубавото произведение на Синан и кулминация на ислямската архитектура в Османската империя. Той я е планирал като част от целия архитектурен комплекс, известен като Кюлие, състоящ се от джамия, две медресета (теологични школи), покрит базар, наречен Selimiye Arastası, часовникова кула, множество дворове и библиотека. Целият комплекс е записан през 2011 г. в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство, като признание за архитектурните ценности и хармонично свързване на неговите елементи.

Ние посетихме и видяхме всички тези места и все още чувствахме вкуса на “толумба” и миризмата на риба, сладък памук, “пишмание” и много други интересни храни, характерни за Турция, които търговците ни предлагаха на главната улица на Одрин. Беше пренаселено и оживено, но приятно. На улицата можете да се пазарите за всяка стока, която купувате, и ще получите отстъпка. Нямаше много време да се разходим по живописните улици на този колоритен град. Хареса, ни толкова много, че си обещахме да дойдем отново.

Дейностите ни от следващия ден 18 ноември, започнаха с церемония в центъра на Узункюпрю, с която традиционно се отбелязва Деня на независимостта. На 18 ноември 1922 г. гръцките войски напускат града.

След церемонията тръгнахме за Енез, малък град, разположен близо до Егейско море. По пътя минахме през Ипсала, град който се намира източно от главния граничен пункт, носещ същото име с града, между Турция и Гърция. Повечето пътници могат да преминат транзит между тези две страни.

Основното препитание е култивирането на ориз: равнините около града, напоявани обилно от река Марица, произвеждат около половината от общата продукция на ориз в Турция. От Ипсала до Енез има само 21 километра.

Енез е град в провинция Одрин в Тракия, Турция. Градът се намира на левия (източния) бряг на река Марица, където устието му се разширява, за да се влее в залива на Сарос, древният залив Мелас и така до Егейско море. Град Енез заема скални образования , заобиколена от широки блата. В древногръцки времена той е бил разположен на сухопътен маршрут за търговия от Черно море до Егейско море и е бил пристанище за царевица, дървесина и плодове, произвеждани в източна и централна Тракия.

Кешан е град в Източна Тракия, Североизточна Турция. Окръг Кешан е на 60 километра източно, а Егейско море и Гърция са на юг и запад, заобиколени от териториална и национална граница, с общо 30 километра море и 44 километра морски граници. Намира се на кръстопът, на който се пресичат пътища от четири основни посоки (на запад от Гърция, на изток от Истанбул, на юг от Чанаккале и на север от Одрин).

Пълни с емоции и впечатления и, разбира се, с много торбички с подаръци от провинция Одрин, на следващия ден тръгнахме за родния ни град Бургас. Това беше чудесно пътуване, създадохме си много приятели и се обогатихме с интересни познания за културата на Турция и района на Одрин. Това, което почувствахме и преживяхме е незабравимо! Оставаме с най-приятелски чувства към нашите домакини, с които споделихме тези специални за нас дни.

Това пътуване ни показа, че съседите могат да са ни и приятели. Остави ни трайни чувства за турският народ като отворен, добронамерен и гостоприемен. Беше весело и колоритно пътуване!