Камък върху камък, споени заедно в продължение на шест века, 174 красиви арки са на протежението на почти 1.3 км. Това е най-дългият каменен мост в света, който е само на три часа път от Бургас. Той е построен над притока на река Марица – река Ергени, близо до турския град Узункопрю. Макар че е на 600 години, той изглежда солиден и непоклатим досега.
Историческата забележителност всъщност дава името на самия град – на турски, Uzunköprü означава “Дългият мост”. Влизайки в града по него ще се насладите на гледката.

Каменният мост е построен от Муслихиддин, който е бил известен за времето си архитект. Неговото издигане е по заповед на османския султан Мурад II. Съоръжението е стратегически важно, защото свързва европейската част на Османската империя на Балканите и Анадола в Азия. Мостът, изграден от камъни, има 174 арки, едни са заострени, други са заоблени. Неговата дължина е 1392 метра по това време, казва плоча, поставена в началото на моста. Сега дължината му е 1238 метра, но не отнема ни най-малко от неговото величие, както и от славата му на най-дългия каменен мост в Турция, Европа и света.
Между каменните колони и сводове на моста има красиви фигури на слон, лъв и различни птици. Река Ергене, която е относително широка на това място, минава под няколко арки. Останалите са на сушата. Каменният мост идва на мястото на дървени мостове, които по една или друга причина са били унищожени. Ето защо султанът дава задача на един от най-добрите си архитекти да изгради здрав каменен мост.
Местните жители разказват легендата за това колко трудно е е бил построен мостът. Строили го трима братя. Носели камъните на главите си. Жените им също идвали на строежа. Но ставало така, че братята с тежък труд полагали основите вечерта, а сутринта те се загубвали. Най-големият брат казал: „Нужна е жертва, ще дадем курбан. Това ще е жената, която първа дойде на моста“. На сутринта сякаш станало чудо – основите за първи път си били на мястото. А трите жени на братята дошли усмихнати заедно, хванати за ръце.

В годините назад много българи са живяли в Узункопрю. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 г. в града имало 183 екзархийски български семейства с 1011 души. При избухването на Балканската война същата година 12 местни жители стават доброволци в Македоно-Одринското опълчение. Българското население се изселва от там след Междусъюзническата война през 1913 година. Част от бежанците били настанени в село Арпиянли.
В момента Uzunköpru е окръжен център и община в Одринския вилает в северозападната част на страната. Сега населението му наброява 40 000 души. На улиците му можете да видите традиционните малки дюкянчета, но има и модерни магазини. Малки автобуси осигуряват връзката между различните части на града. По-голямата част от хората са заети в търговията, администрацията и в няколко ключови бизнеса близо до Uzunköpru. Занимават се с преработка на маслини, ориз, маргарин, има също мелници и цехове за фураж. Всъщност големи площи от обработваемата земя наоколо са оризища. Турският ориз се смята за един от най-качествените. По тази причина, освен задължителните баклава, локум, пишмание, почти всички туристи се прибират и с някой пакет ориз.

Повечето хора в Узункуруру живеят в малки красиви жилищни блокове на 4-5 етажа. В общината има общо 51 училища. Те са модерни, всички класни стаи са оборудвани с интерактивни мултимедийни дъски с интернет. Децата, в повечето случаи, имат униформи в съвременен стил.