По време на своето великолепие дворецът се състои от 72 сгради, включително 18 бани и осем джамии. Около 34 хиляди души са живели в района на двореца. Тези жители са обслужвани от шест хиляди души от персонала на двореца. По това време дворецът Одрин се съревновавал с двореца Топкапъ в Истанбул със своя размер и луксозно обзавеждане.
Ако започнете да разглеждате забележителностите от района на паркинга, първата структура, която можете да видите, е Портата Felicity (Bab’üs Sa’ade), наричана още “Портата на белите евнуси” (Ak Ağalar Kapısı). Реконструирана е през 2001-2004 година. Тя води до основната сграда на двореца, известна като Панорамен Павилион (Cihannüma Kasrı) или Имперски Трон (Taht-i Hümayun). Сега тежко повреден, той някога се е състоял от стаята на султана, зала за флагове, библиотека, малка джамия и други стаи. Тя е построена между 1450 и 1451 като седем етажна сграда с осмоъгълна стая на последния етаж. Първоначалните археологически разкопки на този паметник са извършени през 1956 г., но все още не са реконструирани.
На юг от панорамния павилион е имало три съседни павилиона, построени за Мехмед IV, Мустафа II и Ахмед III. Имало е и харем със стаи за майката на султана, четирите му съпруги, съпруги, принцове. Всички тези сгради са унищожени. Разхождайки се по-на север от панорамния павилион и пресичайки малък поток, ще стигнете до друга тежко повредена, но видима структура на Вода Depot (Su Maksemi). Тази сграда, която рядко се споменава в публикациите за Edirne New Palace, има правоъгълен план. Сградата е на три етажа и мазе. Първият етаж, издигащ се на двуетажния подземен етаж, е разделен на две секции. Третият етаж се състои от единична стая, разположена в посока изток-запад. Не са известни надписи, които дават датата на нейното изграждане, но на базата на архитектурата и строителните материали, изследователите го приписват на 15 век. Вътрешните стени на две стаи с люлеещи секции, разположени на първия етаж на сградата, са били измазани с циментова замазка, вероятно по време на военното използване на двореца през 20-ти век.
Пясъчният павилион (Kum Kasrı Hamamı) се намира на изток от панорамния павилион. Тази проста баня, построена от Мехмед Завоевателя, се състои от три основни секции, известни като sıcaklık (стая за топла вода), ılıklık (стая за топла вода на tepidarium) и soğukluk (frigidarium – студена вода). Тези три секции са покрити с три малки купола. Банята се свързвала с главния дворец с пешеходна пътека. Тези бани някога са били използвани от любимата наложница на Сюлейман Великолепни. През 2000 г. са извършени археологически разкопки, разкриващи съществуването на водоснабдителна система. Сегашният вид на банята Sand Pavilion е резултат от тежки реставрационни работи, завършени през 2011 година.
Imperial Kitchen (Matbah-i Amire) се намира южно от панорамния павилион, от другата страна на модерния път. Това е дълга, правоъгълна сграда, покрита с осем купола. Западната част на конструкцията е разделена на четири квадратни пространства, а два еднакви големи участъци от източната страна са разделени на две квадратни пространства. Всяко пространство е покрито с купол. В интериора на сградата има четири правоъгълни каменни пещи, изработени от тухли и на покрива. Сградата е реновирана. През 2013 г. са извършени разкопки около султанската кухня, както може да се види на юг от структурата.
Повечето исторически структури се намират в близост до руините на двореца, до стадиона за мазни борби. Първата от тях е т.нар. Зала за справедливост (Kasr-i Adalet). Това е каменна правоъгълна кула с остър метален покрив, издигната през 1561 г. по заповед на султан Сюлейман Великолепни. Това е единствената структура на двореца, която остава непокътната. Той се намира до малкия Мехмет на Завоевателя.
Точно до тази кула все още стоят две каменни колони с квадратни основи. Колоната отдясно (Сенг-и Хюммет), където субектите могат да поставят своите молби пред султана. Лявата колона е наречена Предупредителния камък (Seng-i İbret). Неговото име отлично отразява неговата функция – да покаже главатарите на престъпниците или служителите на двореца, които са изгубили благоволението на султана.
В района на двореца са мостовете, които водят до остров Сарайъчи: мостът на Шахабедин Паша от 1451 г., мостът на Мехмет Победителя от 1452 г. и мостът на Сюлейман Паша в периода от 1553-1554 г. Те се обсъждат в отделен текст. На североизток до базата за пясъчни павилиони се намира молитвена платформа (namazgah), построена през втората половина на 16-ти век. Зад мраморния мураб има фонтан (Namazgâhli Çeşme). Накрая, тъй като дворецът е бил построен в близост до обширен ловен район, там е Ловната ложа (Bülbül Kasrı или Av Köşkü), скриваща гората на североизток от двореца и стадиона за мазните борби. Тя е построена през 1671 г. от Мехмед IV, не е изненадващо известен като Мехмед Ловеца. Тя е останала частично непокътната, но през 2002 г. е била възстановена, като това се финансира от община Одрин. Съгласно съществуващ чертеж, имението, издигащо се на квадратен пиедестал, е построено с равно нарязани камъни и има сгъваем покрив. Тя е построена през 1671 г. от Мехмед IV, не е изненадващо известна като Мехмед Хънтър. Тя е останала частично непокътната, но през 2002 г. е била възстановена, финансирана от община Одрин. Съгласно съществуващ чертеж, имението, издигащо се на квадратна пиедестал, е построено с редовно нарязани камъни и има сгъваем покрив.